ПЕТА ГЛАВА:

НЕ МНОГО КАК ПОЛУДЯХ

Предишната четвърта глава

Айде стига с тия лозунги. Връщаме се към приказката.

Горе-долу по това време се запознах с жената, която вкара ада и рая в живота ми. Аз я видях. Тя ме видя.
Вече знаехме всичко.

Усетих какво е да пренебрегваш собственото си щастие за дълго време.

Усетих какво е да гледаш как някой, когото обичаш, прави същото.

Видях до какво може да доведе това.

Спри, не си отивай си, ще ми бъде бъде.
Ще ми бъде бъде, без твоите съвсем.
Не, не си отивай си. Днес ще ти направя
най-страшното от страшните.
Хиподил.

Нещата се случиха буквално и в този ред.
Както и да е. Това вече е минало. Ще я обичам винаги.

---

Междувременно бях започнал да чета странни неща и да срещам странни хора.

Все повече от тях ми говореха едно и също.
Те имаха налудничави идеи.

Магията и психиатрите винаги са били в свещен съюз.
Нещо като шоколадовите бонбони и зъболекарите.

Тогавашният ми работодател ме прати на курс на Норбеков. Аз имам предубеждения към мъдри руснаци, но отидох от любопитство. Беше забавно. И там чух същите неща.

  • Ако поискаш нещо, каквото и да е, можеш да го получиш.
  • Всичко е възможно.
  • Всичко зависи от теб.
  • Мисълта има значение.
  • Всичко има значение.
  • Всичко е едно.
  • Усмивката е вид магия.
  • Действието е вид магия.

Горе-долу по това време и квантовата физика мина на тази вълна.

Китайците го повтарят от няколко хиляди години, но кой слуша китайците? Как кой? – Мъдрите руснаци!

Все още бях скептичен.
Възхищавах се на бате Айнщайн. Да, всичко е относително.

Плюсът и минусът зависят от това къде туриш нулата. Тя управлява света.

Цивилизациите, които не са имали нула в математиката си, са зациклили.

Ахил и костенурката. Без нула няма да я надбягаш, бате.

Случайно гледах филма Pi и бях очарован. Разбрах за числовия ред на Фибоначи и златната пропорция. (Оставал съм на поправителен по математика и затова малко късно ги откривам нещата.)

Разпечатах си числата в табличка и си ги закачих на стената. Стояха там две години. Забелязах закономерности между тях. Оказа се, че съм открил как се прави таблица за умножение. Гений мамин!

Има три филма, които за мен за култови.
Първите два са Pi и Матрицата (само първата, ако обичате).

В тях няма изречение, което да не казва нещо вярно. Не говоря за стоковата борса, единиците и нулите или агент Смит. Това е само художествена форма да бъдат изразени верни (вечни) идеи.

Третият е Оркестър без име. Не съм се смял повече. В този филм пък няма реплика, която да не се е превърнала в култов лаф.

Някой път ги гледайте за енти път от чисто научен интерес.

“Совите не са това, което са.” Е как тогава има сови!? Пак се дъниш, бате. Така ще докажеш, че нищо не е.
Плюс, минус, нула. Искаш да кажеш, че аз сега не си бъркам в носа, така ли?

Продължаваме.

Започнах дълга серия от експерименти.
Мисля, че без да знам, първият е бил пътуването ми на стоп до Камен Бряг.

Експериментите продължават и до днес.

Един от тях беше да напусна работа и да започна да правя само едно нещо – това, което мога най-добре. То не е да пиша.

След три месеца срещнах свестни хора и започна да се случва.

Пиех и пушех все повече. Лутанията ми постепенно тренираха мозъка ми да мисли все по-рационално.

Търсех работещ отговор в психарията. Ок. 42. Но защо. И как. Примерно.

Това ми стана навик. Винаги, когато трябваше да реша проблем, се питах това – Защо и Как? Винаги и двете.

Постоянно исках все по-малко вероятни неща.

В личен план се дънех като тиква. Ако поисках да спра да пуша, да се оженя или друга подобна простотия – друг път!

Но ако си поисках хубав ден, съседката от съседния вход (това е само пример!) или да спечеля пари, нещото идваше при мен с малко закъснение и обратна разписка.

Често. Всъщност все по-често.

Нещата отново силно се отклоняваха от линията на най-голямата вероятност.

Добър ден! Аз съм Наполеон! Пия, пуша и ставам по-умен. Ще взема да си звънна!

Към шеста глава