Актьорът Владо Карамазов разказа за пътешествието си до Шотландия в края на месец ноември и какво откри в Долината на елена. Ето какво написа в блога на "Трите мечки" актьорът.
"Отдавна с Юли искахме да отидем в Шотландия, защото има живописни зелени хълмове, уникално уиски, карирани полички, гайди, старинни замъци и гостоприемни хора. Най-популярното питие в страната на чудовището Неси от езерото Лох Нес било нещо като водата и ако там си поръчаш нещо друго, различно от скоч, незабавно получаваш неудобен въпрос "Уискито ли е свършило, че искате нещо друго?"
И защото съдбата си знае работата - уискито се произвежда в едни от най-живописните кътчета. Разни такива неща знаехме преди да потеглим към Шотландия. А и не ни остана особено много време за проучване, защото имахме премиера в Народния театър и буквално няколко часа след края на премиерното представление "Богът на касапницата" отлетяхме към островната държава. И съвсем скоро щяхме да видим всичко, което искахме.
Кацнахме в Абърдийн, там ни чакаше нашият шофьор, който говореше на шотландски, но нищо не му се разбираше - за мен неговият език беше еквивалент на китайски. Той ни отведе до градчето Дъфтаун. Там се намираше една от най-старите семейни дестилерии в Шотландия и къщата на Уилям Грант, в която щяхме да гостуваме в следващите 3 дни.
Късно вечерта се настанихме в имението на Уилям Грант - собственик и създател на някои от най-добрите марки уиски. А къщата беше наистина възхитителна и пропита с история, всяка част от декора беше с антикварна стойност, а част от нещата там - безценни. Юли по невнимание закачи с чантата си един лампион и за наше щастие икономката на къщата успя да го хване преди да падне на земята. Косата и буквално се изправи и запазвайки спокойствие сподели, че всичко е много ценно. Навсякъде имаше огромни количества висококачествено уиски - от 12-годишно до почти половин вековно. А в баровете в стаите изобилието от уиски също беше на ниво - по 15 бутилки от най-хубавата селекция на семейството.
На другия ден тръгнахме към дестилерията. Там се прави голяма част от портфолиото на компанията - Glenfiddich, The Balvenie, Monkey Shoulder & Kininvie. За производството им се използва вода от изворa Robbie Dhu (Роби Дю) в местността. Точно заради него Уилям Грант купува зeмя, в пъти по-голяма от дестилерията, за да може само той да ползва изворната вода, никой да не застроява в района и за да го предпази от замърсяване. Водата (една от тайните на Долината на елена) е една от причините марките на Уилям Грант да са сред най-популярните и уважавани уиски марки в света. Защото водата определя вкуса на хубавото уиски.
Първо посетихме дестилерията на The Balvenie. Един стар шотландец ни беше гид. Той говореше по-поносим английски, най-вероятно заради чужденците, с които му се налагаше да общува всекидневно. В дестилерията част от процесите се ръчни, методологията на производство е от едно време и всичко е автентично. Разказаха ни и видяхме всички етапи, през които минава производствения процес - от престоя на ечемика във вода, през ферментацията, сушенето, дестилацията и накрая бутилирането. Когато видиш всичко това си даваш сметка колко дълъг и сложен е процесът. И какво майсторство се изисква, за да стане уискито изтънчено и истинско.
Заведоха ни и в помещението, където отлежава вече готовият продукт. И получихме уникален подарък - бутилка уиски с личните ни имена и от избрана от нас самите бъчва. Дори сами си наляхме уискито в бутилката. И след като се запознахме с всички тези тайни, дойде време за професионална дегустация на няколко вида уиски. Когато професионалист ти каже към какво да насочиш сетивата си и на какво да обърнеш внимание, наистина започваш да усещаш специфичния вкус и аромат на малцовото питие. И някак естествено започваш да "вкусваш" каква сериозна разлика има в годините и бъчвите, в които е отлежавало уискито.
В този ден успяхме да посетим и другата голяма дестилерия на Уилям Грант - там, където се произвежда Glenfiddich. "Glenfiddich" в превод от галски език означава "Valley of the Deer", Долината на елена. Това е първият бранд, който Уилям Грант създава през 1887 г.
Дестилерията е изцяло модернизирана, но технологията е същата и не се е променяла от създаването си. И тук имаше професионална дегустация на различно по възраст уиски. И тук имаше личен подарък за нас - 15-додишно уиски с етикет с имената ни.
Най-запомнящо усещане, с което си тръгнахме, беше вкусът на уиски от "извора" (Robbie Dhu), родено в Долината на елена и изпълнено с история. И съм сигурен, че ще се върна пак!
