Сигурно първото, което ви идва да отговорите е "Не. Разбира се, че не". Каквото и да правим винаги има едно "особено" сексуално влечение или напрежение между двата пола. Още повече - какво ще каже съпругът (или съпругата), партньорът (или партньорката), които със сигурност ще изпитат малко (или повече) ревност... Освен това нали самата еволюция е заложила у жената стремежът да се състезава за другия пол, а у мъжът - желанието да "ловува".
Преди години, придобило голяма известност в средите на социолози и психолози изследване (на д-р Дон О'Миъра - професор в колежа "Реймънд Уолтърс") определя 4 основни препятствия за създаването на истински приятелски отношения между мъж и жена:
• невъзможността и двата пола да определят типа на отношенията си;
• опасенията, че чувствата на сексуално привличане ще се намесят в някакъв момент;
• неспособността и на двете страни да се възприемат като равни;
• страховете, че околните няма да възприемат правилно отношенията между мъж и жена, в които няма романтична нотка.
На практика всичко като че ли се свежда до едно и то може да бъде определено чрез думите "Какво става тук?! За какви се смятат те? Защо просто не признаят, че помежду им има увлечение?".
Нека признаем - има твърде много препятствия и не по-малко наследени чрез гените различия, които пречат на едно приятелство между двата пола. Нали така смятате?
Да, но не. Поне не и в днешния свят!
Преди няколко десетилетия, когато Хари срещна Сали (нека използваме заглавието на този толкова популярен и показателен за случая филм), той беше мъж, който търси успеха извън дома, а тя беше жена, която спокойно можем да определим като домакиня (поне по манталитет). Помежду им имаше нещо твърде малко общо, за да живеят "в един и същ свят". Единствените им възможни срещи бяха на различни официални събития и дати или на такива, организирани тогава, за да помогнат на самотните да си намерят партньор(ка).
Това е било тогава. Днес е различно!
Сега и жените и мъжете следват еднакво своите желания и стремежи (във и извън дома) и са рамо до рамо като равни (поне в повечето ситуации). В началото на 21-ви век Хари и Сали работят един до друг в офиса, спорят помежду си, тренират един до друг в залата за фитнес. Може дори да не се виждат, но пак да общуват - в чата.
Така че днес, Хари и Сали не само имат основа, а която да изградят някакви отношения помежду си (включително приятелски), но и време и места, където да го правят. А обществото не се държи назидателно, дори напротив - поощрява подобен тип контакти.
Всъщност в света днес мъжете и жените, които са в платонична връзка помежду си, се радват на много ползи от този си начин на общуване.
Според изследванията на някои психолози (и доста невероятно на пръв поглед), при мъжете игнорирането на сексуалния подтекст става по-лесно. Някои от тях дори ценят повече приятелството си с жени, отколкото тези с други мъже. Именно с жени те се чувстват по-освободени емоционално и са склонни да споделят повече.
Повечето жени пък признават, че търсят с удоволствие платоничната близост с мъже, защото така не се налага да носят бремето на чуждите проблеми. Едновременно с това те изпитват чувство за сигурност и защита, когато са в мъжка компания.
За много жени възможността "да разберат какво НАИСТИНА мислят мъжете" е предимство №1 от приятелството с тях.
А много съвременни мъже признават, че ако не могат да имат Сали "по онзи начин", са щастливи, че е възможно да общуват с нея и по друг - като приятели.
