Топ 10 на най-изобретателните мошеници в света

Човешката фантазия е безгранична, а и да си развинтиш въображението пари не се искат. Малцина обаче успяват дори да спечелят, реализирайки мечтите си, плод на нестандартно мислене. Почти 100% от смелчаците, влезли в роля успяват бързо да натрупат боатство. В търсене на доказателства, електронното издание 2Spare направи  уникална класация, събрала най-известните и изобретателни измамници, фалшификатори и самозванци, оставили следа в историята на човечеството. Какви са техните истории? И има ли наказание за всяко престъпление? Ето 10-те най-изобретателни мошеници за всички времена, пише big5.bg

1. Виктор Лустиг (1890 – 1947 г.) – Човекът, продал Айфеловата кула

Роденият на 4 януари 1890 г. в Бохемия Лустиг се смята за един от най-талантливите мошеници, живели някога на планетата. Целият му живот минава в заплитането на измамни афери, които осъществявал блестящо, благодарение на 5-те езика, които владеели, и 45-те си псевдонима. Само в САЩ Лустиг е арестуван 50 пъти, като в повечето случаи е освобождаван поради липса на доказателства. Първата му измама била продажбата за $ 30 000 на машина за печатане на 100-доларови банкноти, която за цялото си съществуване отпечатала само 3 такива.

Най-грандиозната афера на Лустиг е продажбата на Айфеловата кула за старо желязо. През май 1925 г. в търсене на приключения той пристига в Париж. В един от френските вестници прочита, че градските власти изпитват сериозни затруднения в опитите си да поддължат Кулата, тя има нужда от основен, но скъпоструващ ремонт и е доста занемарена. Лустиг си изготвя фалшиви документи на зам.-министър на пощите и далекосъобщенията, след което изпраща официални покани на 6 търговци на скрап за обсъждането на примамлива бизнес-сделка.

Измамникът посрещнал бизнесмените в скъп хотел, където им споделил, че заради неоправдано високите разходи по Айфеловата кула, правителството решило да я разглоби и да я продаде на закрит търг. За да не се предизвика възмущението на обществеността, която много харесвала Кулата, Лустиг помолил търговците за дискретност. След като продал правото да разглоби Кулата на един от тях, Лустиг успял да избяга с куфара пари във Виена. За да запази достойнството и репутацията си, измаменият Андре Поасон скрил измамата от полицията.

По-късно Лустиг успял да измами и боса на Чикагската мафия Ал Капоне. Той го убедил да инвестира $ 40 000 в стокова сделка, но запазил парите в личен банков сейф за 2 месеца. След това върнал сумата, заявявайки, че сделката е пропаднала. Впечатлен от честността му, Капоне го възнаградил с $ 5 000.
През декември 1935 г. Лустиг е арестуван за последен път и изправен пред американския съд. Получава 15 години затвор за фалшификация на пари и допълнително 5 години за бягство от друг затвор, месец преди произнасянето на присъдата. Лустиг излежава наказанието си в знаменития затвор Алкатрас край Сан Франциско, но през 1947 г. се разболява от пневмония и умира в Затворническата болница в Спрингфилд, Мисури.

2. Франк Абегнейл-младши (р. 27 април 1948 г.) – „Хвани ме, ако можеш“

На 17 години Франк Уилям Абегнейл-младши става един от най-успешните банкови измамници в историята на САЩ, като за 5 години отраднал с подправени чекове повече от $ 2,5 млн. от банки в 26 държави по света. За около 2 години, Абегнейл успешно се представял за пилот на Pan Am под името Франк Уилямс, за да пътува безплатно със самолет по света. После под същия псевдоним работи 11 месеца с фалшива диплома на педиатър в болница в Джорджия. Върхът на кариерата му като “хамелеон” идва когато с подправена правна диплома от Университета Харвард, е назначен на работа в офиса на генералния прокурор на щата Луизиана.

Младият мъж сменил общо 8 професии, продължавайки да подправя чекове, като харчил всичко откраднато за краткотрайни романси със стюардеси, вечери в скъпи ресторанти и купуването на дрехи на престижни дизайнери. Лудият и шикозен живот на Абегнейл завършва през 1969 г., когато е издаден от разпознала го стюардеса на Air France. Следват 6 месеца в предварителния арест в Перпинян, Франция, година затвор за измама в Швеция, преди да бъде екстрадиран в САЩ, където е осъден на 12 години затвор. През 1974 г. правителството го пуска на свобода, срещу помощ при разкриването на измами.

Впоследствие Абегнейл се препитава като банков консултант по сигурността със собствена компания, Abagnale and Associates. През 2002 г. историята на Франк Абегнейл заляга в основата на филма на Стивън Спилбърг “Хвани ме, ако можеш”, където ролята на остроумния мошеник се играе от Леонардо Ди Каприо.

3. Кристофър Роканкур (р. 16 юли 1967 г.) – Фалшивият Рокфелер

Французинът Кристоф Тиери Роканкур, роден в семейство на проститутка и алкохолик, израства в сиропиталище. След като избягва оттам, прави първия си удар в Париж – с фалшиви документи продава чужда собственост за около $ 1,4 млн. Продължава „кариерата си“ в САЩ, където използвайки 12 псевдонима в ролята на филмов продуцент, боксов шампион или рисков инвеститор, извършва серия от финансови измами. Роканкур без свян се представя се за син на София Лорен, племенник на Оскар де ла Рента и Дино де Лаурентис, личен приятел на Бил Клинтън и за член на семейство Рокфелер. Известно време дели квартира с Мики Рурк, като дори успява да се ожени за модела на Playboy Мария Пиа Рейес, от която има син.

През април 2001 г. измамникът е арестуван заедно с жена си от канадската полиция. По-късно Пиа Рейес е освободена, след като убеждава властите, че дори не подозирала за “професията” на съпруга й. В Канада Роканкур припечелва от автобиография, в която се присмива на жертвите си. През март 2002 г. е екстрадиран в Ню Йорк, където е съден. Признава се за виновен в 3 от 11 обвинения, сред които кражба, присвояване в особено големи размери, контрабанда, подкупи и лъжесвидетелстване, за да избегне максималната присъда от 20 години затвор. За измамите е осъден да плати глоби в размер на $ 9,5 млн. и обезщетения за още $ 1,5 млн. В Швейцария полицията го свързва с кражба на бижута, поради което му е наложена забрана за влизане в страната до 2016 г.
През 2006 г. в предаването на NBC Dateline, признава, че чрез измами е “заработил” най-малко $ 40 млн.

4. Каси Чедуик (1857 – 1907 г.) – Незаконната дъщеря на Карнеги

Каси Чедуик (10 октомври 1857 – 10 октомври 1907), чието рожденно име е Елизабет Бигли, опитва вкуса на измамата за пръв път на 22 години, когато подправя банков чек в родната си провинция Онтарио, Канада. Попада в ръцете на правосъдието, но я освобождават, след като симулира психическо заболяване.
През 1897 г. Каси организира най-успешната си измама. Представя се за незаконна дъщеря на шотландския крал на стоманата Ендрю Карнеги и чрез подправена полица с неговия подпис получава $ 2 млн. от банка в Кливланд, Охайо.

Мълвата за високопоставената клиентка бързо обикаля банките в щата и те започват да се надпреварват да й предлагат заеми при все по-примамливи условия, без да се интересуват от покритието, за което ще се погрижи богатия й “баща”. През следващите 8 години, възползвайки се от лъжата за потеклото си, Чедуик изтегля между $ 10 млн. и $ 20 млн., които не смята да връща. Краят на брилянтната машинация идва през ноември 1904 г., когато изпитаната схема отказва в бостънската банка H. B. Newton, която се обръща за помощ към полицията за събирането на поредния заем от $ 190 800, след като Чедуик вече е натрупала дългове за $ 5 млн. Следователите се свързват със самия “татко” Карнеги, който посочва, че дори не е чувал за измамницата, която веднага е арестувана.

През март 1905 г., съдът в Кливлънд осъжда Каси Чедуик на 14 години затвор и глоба от $ 70 000. Освен за измама, тя е призната за виновна и за заговор срещу правителството, тъй като една от ограбените банки в Охайо имала федерален статут. Чедуик умира в затвора, 2 години по-късно.

5. Фердинанд Демара (1921 – 1982 г.) – Истинският „хамелеон“

Фердинанд Уолдо Демара, известен с псевдонима си “Великият самозванец”, през живота си успешно играл ролята на специалист в различни професии – от монах и хирург до зам.-началник на затвор. През 1941 г. прави първото си превъплъщение под чужда самоличност, записвайки се в американската армия с името на свой приятел.

Демара не завършва и гимназия, но използва фалшиви документи, за да сменя професиите си. До края на кариерата си работи като инженер, зам.-шериф, адвокат, възпитател, монах от различни ордени, редактор, онколог и учител. Демара никога не използвал фалшивата си самоличност за значителна финансова изгода, а само като временен източник на препитание и обществен престиж. Умира на 8 юни 1982 г. от сърдечен удар. За живота му е написана книга, а през 1961 г. Тони Къртис изиграва ролята му във филма The Great Imposter на реж. Робърт Мълиган.

6. Дейвид Хемптън (1964 – 2003 г.) – Царят на драмата

В началото младият афроамериканец успешно се представил за сина на знаменития актьор и режисьор Сидни Поатие, за да си осигури достъп до легендания нюйоркски клуб Studio 54 и да обядва безплатно в ресторанти. След като разбрал, че хората действително му вярват и може да се възползва от това, Хемптън убедил редица знаменитости, сред които Мелани Грифит, Келвин Клайн и Гари Синийз, да му услужат с пари или временно да го подслонят. В някои случаи се представял за приятел на децата им, в други заявявал, че е изпуснал самолета за Лос Анджелис, а багажът му е отлетял без него, а в трети – че е жертва на грабеж.

През октомври 1983 г. Хемптън е арестуван и обвинен в мошеничество. Съдът го задължава да изплати на жертвите си компенсации в размер на $ 4490 и му налага забрана да живее в Ню Йорк. След като отказва да плати обезщетенията, лежи няколко години в затвора. Историята му вдъхновява успешната театрална пиеса „Six Degrees of Separation“, поставена за пръв път през 1990 г., а след това и създаването на филм със същото заглавие от режисьора Фред Шепизи. Въпреки славата си като център на множество скандали, Хемптън никога не забогатява и умира от СПИН през 2003 г.

7. Мери Бейкър (1791 – 4 януари 1865 г.) – Принцеса Карабу

През април 1817 г. в Олмъндсбъри, графство Глостършир в Англия като от въздуха се появява видимо объркана млада жена с екзотични одежди и тюрбан на главата, говореща на никому неизвестен език. След кратък престой в местната страноприемница, където настоява да яде ананаси и да спи на пода, непознатата е заведена при главния съдия на графството Самуел Уоръл, който заедно със съпругата си решава да я приюти в дома си в Ноул Парк. Местното благородничество се обръща към много чужденци с молба да разпознаят езика на чуждоземната девойка, докато накрая португалски моряк успява “да преведе” нейната история. Според него, непознатата е принцеса Карабу от остров Джавасу в Индийския океан. Благородната дама била отвлечена от пирати, но след дълго пленничество успяла да се измъкне, да скочи зад борда в Бристолския канал и да доплува до брега.

Романтичната история превръща Карабу в истинска сензация и обект на възхищение сред местните благородници, които я обсипват с внимание. През следващите 10 седмици, принцесата, която остава да живее у семейство Уоръл, показва завидни умения в стрелбата с лък, фехтовката, плува гола и изумява с молитвите си към бога Ала Тала. Портретът й в екзотично облекло обикаля местните вестници, което скоро слага край на приказната история. Някоя си мисис Нийл разпознава в обаятелната принцеса Карабу своята прислужница Мери Бейкър.

Дъщерята на обущар служила като прислужница в различни имения в Англия, но никъде не се задържала дълго. В дома на мисис Нийл, Бейкър развличала децата й с измисления от нея език – комбинация от цигански и измислени думи. След разкритието, Мери е принудена да признае измамата и е изпратена в новия свят с кораб за Филаделфия. След опит да поддържа образа на източна принцеса отвъд Океана, през 1821 г. Мери Бейкър се връща в родината си. Следва кратък гастрол на Карабу във Франция и Испания, чиято слава на симпатична измамница обаче я е изпреварила.

Краткият миг на слава е безвъзвратно преминал и към 1839 г. Мери Бейкър продава пиявици в болницата в Бристол, за да преживява. Забравената принцеса умира на 4 януари 1865 г. и е погребана в безименен гроб в гробището Хеброн Роуд в Бристол. Вълнуващата история на Бейкър е разказана с доза художествена измислица във филма на Майкъл Остин „Princess Caraboo“ през 1994 г.

8. Milli Vanilli – Дуетът, който не може да пее

През ноември 1990 г. невиждан дотогава скандал срина популярността на знаменития немски поп-дует Milli Vanilli, след като стана ясно, че на нашумелите студийни записи на групата, пеят не участниците в дуета, а певци-дубльори. В резултат на това Milli Vanilli бяха принудени да върнат спечелената от тях през 1990 г. награда Grammy за най-добра дебютираща група.

Групата в състав Фаб Морван (р. 14 май 1966 г.) и Роб Пилатус (8 юни 1965 – 2 април 1998 г.) е създадена през втората половина на 80-те години от германския музикален импресарио Франк Фариан, който впоследствие сам развенчава мита за вокалните данни на “рожбите си”. Популярността на Роб и Фаб достига гигантски размери с хитовете „Blame It On the Rain“, „Girl I’m Gonna Miss You“ и „Girl You Know It’s True“, които им донесоха наградата Grammy.

Скандалът с изобличаването на лъжезвездите доведе до трагичен завършек на живота на една от тях – през април 1998 г. на 32-годишна възраст Роб Пилатус бе открит мъртъв във Франкфурт вследствие на свръхдоза наркотици и алкохол. Морван известно време безуспешно се опитваше да продължи музикалната си кариера. В периода на краткотрайната си популярност обаче, Milli Vanilli продадоха 8 млн. сингъла и 14 млн. от албумите си „All Or Nothing“ и „Girl You Know It’s True“.

9. Вилхелм Фойгт (13 февруари 1849 – 3 януари 1922 г.) – Капитанът от Кьопеник
Вилхелм Фойгт е немски обущар, който остава в историята с дръзкия грабеж на градската хазна в Кьопеник в ролята на пруски офицер. Още на 14-годишна възраст, Фойгт е изхвърлен от училище, след като прекарва 14 дни в затвора за дребна кражба. Между 1864 и 1891 г., изучилият занаят при баща си млад мъж, лежи общо 25 години в затвора за кражби и фалшифициране на документи. Най-голямата авантюра в живота на дребния измамник обаче започва на 16 октомври 1906 г., когато безработният обущар в капитанска униформа на пруски офицер, купена на старо, спира няколко гренадири и сержант в казармите на Кьопеник и им заповядва да го последват, без повече обяснения. Свикналите на ред и дисциплина войници се подчиняват веднага на висшестоящия офицер.

Войниците, под командването на Фойгт отиват до кметството, където арестуват секретаря на общината и градоначалника по подозрение в “подправяне на счетоводните книжа”, а капитанът конфискува намиращите се в градската хазна 4000 марки и 70 пфенига, срещу задължителната разписка. След като изпраща арестуваните под охраната на гренадирите на разпит при ген. Молтке в Берлин, “капитан” Фойгт разпорежда на охраната да остане на пост за още половин час и необезпокояван се отправя с парите към местната гара. Там той сменя офицерската униформа с цивилни дрехи и успява да избяга.

10 дни по-късно майсторът на дегизировката все пак е арестуван и осъден на 4 години затвор за подправяне на документи, представяне за офицер и незаконен арест. Под натиска на общественото мнение обаче, което е на страната на крадеца-куражлия, германският кайзер Вилхелм II го помилва през 1908 г. Фойгт обикаля с историята си вариететата в Дрезден, Виена и Будапеща, през 1909 г. издава книга за премеждията си, а година по-късно триумфално завършва “световното си турне” с обиколка на Канада и гастрол в Музея на мадам Тюсо в Лондон. Прекарва последното десетилетие от живота си в закупеното от него имение в Люксембург.

10. Джордж Псалманазар (1679 – 3 май, 1763 г.) – Първият и единствен абориген от Формоза

Джордж Псалманазар, чието истинско име остава неизвестно, е първият и единствен “абориген” от измисления остров Формоза, посетил Европа. Той се появява в северната част на континента около 1700 г. и въпреки европейския си вид и дрехи, със странните си привички убеждава всички, че идва от далечния остров Формоза, подвластен на императора на Япония, на който се почитат божествата на Слънцето и Луната. През 1703 г. Псалманазар пристига в Лондон през Амстердам и е приет лично от местния епископ, който пръв чува екзотичната му история. Тук чужденецът бързо става известен с яденето на сурово месо с купища подправки и това, че спи прав на стол. Той обявява, че е отвлечен от Формоза от отците-йезуити, които го откарали във Франция и безуспешно се опитали да го превърнат в католик.

Това окончателно спечелило сърцата на британските протестанти, които купували като топъл хляб книгата на Псалманазар “Историческо и географско описание на остров Формоза”. Според разказа на Псалманазар, на богатия остров мъжете ходели чисто голи, с изключение на скромни препаски от злато и сребро на слабините, а любимата храна на островитяните били змиите. Формозанците изповядвали многоженството и имали правото да изяждат съпругите си при изневяра. Местните жители наказвали убийците, обесвайки ги с главата надолу, а за да си осигурят благосклонността на боговете всяка година принасяли в жертва по 18 000 младежи, чийто тела били изяждани от местните шамани. Заедно с описанието на местните обичаи, Псалманазар описал и азбуката на островитяните.

След две издания в Британската империя, книгата на самозвания абориген е издадена и във Франция и Германия, а авторът й започва да чете лекции за културата и езика на Формоза. Псалманазар дори започнал да превежда религиозни трудове на формозански, като това му начинание срещнало горещата подкрепа на епископа на Лондон. Почитаемият автор изнесъл и реч пред Кралското Общество на науките.
През 1706 г. неразкритият до момента измамник се уморил да лъже всички и сам признал за измамата си. Остатъка от живота си Псалманазар прекарва като уважаван автор и редактор на трудове за печатната история и световната география.