Книгата "Рокфелер център" в Ню Йорк и тайните жестове на масонството. 2 част" на Март Атанасов е посветена на портретните масонски разпознавателни жестове, публично оповестени за първи път в света в предишната й част. Те засягат голямата тайна на съвременния окултен англо-американски масонски елит за противоречивата същност на Второто пришествие на Христос, започнало през 1933 г. Разкриването на тази тайна слага край на злоупотребата с нея.

Значението на древномасонските разпознавателни жестове "скрит", "посочване встрани", "извърната глава", "среден пръст" и "два средни пръста" досега не е било обект на публично обсъждане. Тяхното използване бе илюстрирано в първата част на книгата чрез поредица от портрети и фотографии на видни личности от древността и съвремието на фона на архитектурния замисъл и декорацията на "Рокфелер център" в Ню Йорк. Настоящата втора част разглежда значението на тези жестове, като за целта отново изхожда от някои особености на "Рокфелер център". Неговата вдъхновена от античния мит за Всевишния египетски бог Озирис архитектура пресъздава разкъсаните 14 божествени телесни части в лицето на 14-те му небостъргача, сред които се отличава централната GE Building. Тя има формата на божествен трон, каквато е формата и на предната по-ниска сграда от Центъра. Техните странични стъпаловидни секции са 5 и съответно 3 на брой - колкото са секциите на трона на съпругата на Озирис Изис, която носи трон вместо корона на главата си. Образът на друг Всевишен Бог - този на християнството и масонството, наречен Бог Отец, се издига над входа на GE building. Той държи в ръка характерния за древната символика разтворен пергел, а с показалеца на другата показва типичния за масонството разпознавателен жест "посочване встрани".

Отдолу има златна стълба, символично издигаща човека от земния свят към божествения. От двете страни на Бог Отец са разположени две други, по-малки фигури, които са персонификации на останалите два члена на Светата Троица: Бог Син (отляво) и Светия Дух (отдясно). Вторият изглежда като жена, което на пръв поглед е странно, но е съобразено с определена древна традиция, за която ще стане въпрос по-нататък в текста.

Важна особеност на неговата иконография е облакът, който възсяда, като символ на характерния за него чисто духовен свят. Фигурата му не докосва долната основа на релефа, а с високо вдигнатите си ръце се извисява нагоре. Обратно е положението на Бог Син от другата страна на Бог Отец! Опирайки с коляно върху основата на изображението, той с тревожен вид се спуска от облаците към една символизираща Земята полусфера. Особено важен детайл е липсата на ореол над главата му, за разлика от тези на Бог Отец и Светия Дух, които имат такива - добре изразени и изпълващи околното пространство.

Христовият ореол по-скоро прилича на вплетена в косата триредна диадема, която обхваща само главата и не излиза в околното пространство. Това не е ореол, а просто украшение, с което се цели да се принизи положението на Христос спрямо това на останалите двама членове на Троицата. Този малък, но съществен детайл е съзнателно направен и е ключов по отношение на значението на цялата композиция над главния вход на "Рокфелер център". На неговото изясняване са посветени следващите редове на книгата.

Никейският Символ на вярата и добавката филиокве

Въпросната разлика в ореолизирането на членовете на Светата Троица в "Рокфелер център" не е случайна, а съвсем преднамерена и в определен смисъл основателна. Тя е съобразена с една древна християнска традиция, която отрежда на Бог Син особено положение в рамките на Светата Троица. То е указано в основополагащия християнски документ, наречен Символ на вярата 1, който е приет на Първия и Втория вселенски събор - в Никея (325 г.) и съответно в Константинопол (381 г.). Неговата цел е да пази единството на вярата чрез общоприети постановления, засягащи божествения свят. В него се казва: "1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържател, Творец на Небето и Земята, на всичко видимо и невидимо. (...) И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния (...) И в Духа Светаго, Господа, Живототворящия, който от Отца изхожда!" Казва се точно, че Третото лице на Светата Троица или Светият Дух "изхожда" от Бог Отец, а не от Бог Син. През 589 г. обаче това едностранно се променя от римокатолиците на един поместен събор на испанската църква в Толедо с добавката "и от Сина", с което последната част на текста, засягащ Светия Дух, става: "И в Духа Светаго, Господа, Живототворящия, който от Отца и Сина изхожда ... "

Така възниква прословутата добавка филиокве ( filioque, лат. - "и от Сина"), която става причината за схизмата между източното Православие и римокатолицизма. Тя поставя Бог Син или Христос в равностойно положение на Отца по отношение на Светия Дух. За първи път тя се превръща в проблем през 9. век., когато патриарх Фотий я използва като аргумент за несъстоятелността на римокатолическата доктрина. След настъпилата през 1054 г. схизма Източната църква запазва стария вариант на Символа на вярата, а Западната се придържа към този с добавката филиокве. Въпросът с добавката филиокве е сред постоянните мотиви в древното християнско изкуство и по-специално в това на Западна Европа. Парадоксален факт, на който сега ще се спрем, е, че то не се съобразява с нея, независимо че се развива в сферата на католицизма и протестантството. Както личи, то приема за верен изначалния никейско-константинополски Символ на вярата, според който Светият Дух изхожда или зависи само от Бог Отец, а не от Бог Отец и Бог Син. За това свидетелстват огромно число произведения на изкуството от епохите на Средновековието, Ренесанса и Барока, които красноречиво илюстрират пряката връзка между Отца и Духа, като например картините на Пелегрино Тибалди от 17. век, Михаел Ситов от 15. век и ренесансовите миниатюри. На тях призоваването на Светия Дух се осъществява само и единствено в присъствието на Бог Отец. На миниатюрите на фиг. 9 и фиг.

10 пък е показано нещо друго, а именно правото Бог Отец еднолично да призове гълъба в пасивното присъствие на Христос. На първата от тях Христос пасивно кръстосва ръцете си на гърдите в знак на отказ от действие, а на втората, на която той и Бог Отец изглеждат като близнаци, отдръпва назад ръката си, за да даде възможност на Отец да докосне и призове гълъба! Друг художествен мотив, свързан с проблема филиокве и отношенията в Светата Троица, е този с избора на самия Свят Дух да взаимодейства с Отца, а не със Сина! Това се вижда на огромен брой произведения на изкуството, като например тези на Светата Троица, илюстрирани на фиг. 11, 12, 13 и 14. Първото от тях е от Хендрик ван Бален от 16. век, което показваме в детайл. Неговото действие се развива над облаците на Небето, където е разположена Троицата. Желанието за взаимодействие на Светия Дух (гълъба) с Бог Отец личи от това, че той обръща главата си и повдига крилото си към него, с което иска да каже, че очаква заповед. Бог Отец от своя страна сочи многозначително с показалеца на дясната си ръка встрани и нагоре, което напомня на жеста на Бог Отец над входа на "Рокфелер център". Средният му пръст по характерния за старото масонство начин сочи надолу към Земята. Подобно е положението с гълъба и на фиг. 12, която илюстрира картина на Светата Троица от Жерар де Мулино, 15. век (детайл). Той пърха с криле и глава, обърната към Бог Отец, в очакване на заповед от него. Отец го посочва с жезъла си и със сериозно изражение гледа към Небето. С подобни близки отношения между Бог Отец и Светия Дух се отличава и друг популярен художествен сюжет, а именно "Коронясването на Мадоната" (фиг. 13 - 21). На него Мадоната, която е образ на човешката душа, обикновено коленичи, обърната към Бог Отец, или дава някакъв знак към него. Такъв е случаят с илюстрацията на Светата Троица от Бартоломей Щробел, 17. век (детайл) на фиг. 13, на която тя сочи с очи и ръце към Отец. Към него гледа и гълъбът, който е отгоре.

Подобен е жестът на Мадоната, както и на Светия Дух, и на картината на германския ренесансов художник Ханс Зюс фон Кулмбах на фиг. 14. Тя изобразява Бог Отец и Бог Син като братя близнаци. Мадоната коленичи обърната към Отца и го сочи с пръстите на дясната си ръка, докато показалецът на лявата, който е в посоката на Христос, е многозначително скрит под дрехата. Христос гледа настрани, докато "брат" му, или Отец, гледа право в зрителя, което е намек за решителната му роля в посвещението на човешката душа в духовния свят. Много оригинален детайл е светлият кант на плаща му, който като лъч светлина прониква в главата на Мадоната.

Ролята на Бог Отец на инициатор при призоваването на Светия Дух личи и на много други стари изображения с мотива "Коронясването на Мадоната", като например четирите релефни ранноренесансови английски изображения, показани на фигури 15, 16, 17 и 18. Те са характерни с това, че членовете на Троицата изглеждат като братя близнаци или тризнаци. Ще отбележим и това, че на голяма част от изображенията на коронясването на Мадоната Бог Син въобще липсва, а актът на поставянето на короната се осъществява само от Бог Отец (фиг. 19 и 20)! Миниатюрата на фиг. 21 е създадена сякаш нарочно, за да отрази предпочитанията на Светия Дух към Бог Отец. Той се насочва към него, сякаш "бягайки" от Сина. С крилото си той го докосва по главата. Дланта на Бог Отец е инкрустирана със злато, което загатва за ролята му да ръкополага при т.нар. посвещение със Светия Дух!