Тази история е толкова невероятна, че звучи като чиста измислица. Все пак става дума за отсечена глава, а не за крак, крило или човка. Само че историята датира от 40-те години на миналия век и за нея са запазени достатъчно фотодоказателства. При това липсата на глава е била удостоверена от учени, регистрирана е в Книгата на рекордите "Гинес", а главното действащо лице е почитано в родния си град и досега като герой. Има си дори паметник, пише „24 часа".
Ето каква е историята на петела Майк. До 10 септември 1945 г. той си бил съвсем обикновена птица и живеел спокойно във ферма във Фруита в американския щат Колорадо. Тогава си нямал име и бил едно от десетките пернати в стопанството. Нарекли го Майк по-късно, когато се изявил неговият свръхестествен стремеж да оцелее.
Този есенен ден трябвало да стане последният за Майк, тъй като господарката на фермата Клара Олсън решила да сготви птица за идването на майка си.
Мъжът на Клара - Лойд Олсън, взел брадвата, отишъл в кокошарника и хванал петела, който по онова време бил на около 5 месеца. После го сложил на дръвника и с един удар му отсякъл главата. Главата повече не шавнала, но пък тялото...
Това, че и без глава петелът скочил и избягал, не изненадало Лойд. Има немалко случаи, когато обезглавени птици са продължавали да се движат поне 5 мин. Но това, което вече наистина шашнало фермера, било, че когато догонил жертвата си, тя се разхождала след останалите пилета, все едно нищо не се е случило.
Петелът без глава не умирал и Олсън решил да го остави на мира, хванал друг негов събрат, който предал богу дух веднага. На следващия ден нещата станали още по-невероятни - Майк все още бил жив.
Лойд Олсън решил, че трябва да направи нещо за необикновеното същество, което така яростно пъдело смъртта. Той измислил начин да го храни. С капкомер поставял директно в хранопровода му зрънца и вода. Понякога в гърлото на птицата се събирала слуз и фермерът я чистел с помощта на спринцовка. Дните минавали, а Майк не умирал. Тогава Олсън се сетил, че трябва да отнесе случая към учените. Заедно с петела той се запътил към университета в Солт лейк сити в щата Юта, на около 250 км от Фруита.
В началото скептичните учени не знаели какво да мислят - нито едно живо същество не може да оцелее без мозък. Но след това, когато обстойно изследвали Майк, разбрали каква е работата. Оказало се, че петелът е запазил живота си заради тъщата на Олсън. Тъй като жената много обичала пилешките шийки, фермерът се опитал максимално да запази тази част от тялото. Именно поради това острието на брадвата минало, без да засегне шийната вена, а съсирек не позволил на Майк да умре от загуба на кръв.
Гръбначният мозък, който при птиците отговаря за повечето рефлекси, също на практика не пострадал. Петелът запазил и единия си ушен отвор и така не изгубил способността да чува.
Това, което загубил при отсичането на главата, били зрението и възможността да усеща вкуса на храната. За Майк нашироко разказали американските медии и той бързо се превърнал в сензация. И, разбира се, във фермата на Олсън се озовали тълпи предприемчиви хора, които започнали да убеждават фермера, че държи в ръцете си златна жила и започнали да му предлагат различни договори. И той се възползвал - тръгнал из цялата страна, за да показва "златния си петел" заедно с други необикновени животни. В състава на "делегацията" например имало и теле с две глави.
В Ню Йорк, Атлантик сити, Лос Анджелис или Сан Диего, навсякъде Майк бил посрещан от тълпи възторжени почитатели, които с удоволствие давали по 25 цента, за да го видят. В момента на най-голямата си популярност петелът носел на собственика си по 4500 долара месечно, което днес би се равнявало на около $ 48 000. Наложило се да бъде застрахован, като премията била определена на солидните за онова време 10 000 долара. Заедно с Майк пътувала и спиртосаната му глава. Олсън я държал в буркан и я показвал на всички желаещи. Имало слухове, че отсечената глава е на друг петел, а истинската била изядена от котка малко след гилотинирането.
Майк преживял без глава в продължение на 18 месеца, като междувременно се превърнал от млад петел, тежащ едва 1 кг, в едър екземпляр с тегло над 2,5 кг. И не е ясно колко още щяло да тича по земята това чудо на природата, ако не се бил случил нов инцидент. През март 1947 г. по време на пътуванията си фермерът Олсън отседнал в гостилница в град Финикс, Аризона, и там посред нощ състоянието на Майк се влошило. Оказало се, че Лойд няма подръка спринцовка, за да прочисти гърлото на петела, и той се задушил. Така приключил славният му живот, но историята продължила да се разнася из САЩ, минала и границите.
"Беше голям охранен петел, който изглежда даже не подозираше, че главата му я няма. Държеше се като всяка друга кокошка", казват жители на Фруита, имали възможност да го видят. Сега в града има метален паметник на петела, а от 1999 г. всяка година там се провежда фестивалът "Майк - пилето без глава". В програмата са включени концерти, състезания под наслов
"Бягай като безглав петел", автошоу, хвърляне на яйца. На посетителите се предлага и меню от пилешко месо.Много хора във Фруита, които завиждали на Олсън, че успял доста да се замогне покрай птицата, опитвали да нанесат подобен удар по собствените си петли. Настанал голям мор по кокошките, но жертвите били дадени напразно. Единствено един друг петел на име Лъки, успял да преживее 11 дни. Така че абсолютният рекорд вече десетилетия наред принадлежи на Майк.
