Тази седмица се навършиха 20 години откакто първият модул на Международната космическа станция (МКС) е изстрелян в орбита.
През ноември 2000 г. американският астронавт Бил Шепърд и руснаците Сергей Крикалев и Юри Гидженко стават първите човеци, които започват да обитават станцията.
От тогава до днес МКС е била посетена от повече от 230 души от 18 държави и в нея са проведени над 2500 изследвания и тестове.
Станцията е най-големият космически апарат, който човешка ръка някога е създавал, тежащ почти половин милион тона.
Източник: iStock
42 полета са били нужни, за да се откарат всички необходими части и модули за строежа й, като днес тя е с размери, близки до тези на футболно игрище.
Интересното е, че обитаемите части са не по-големи от тези на Boeing 747.
МКС може да приюти общо 6 космически кораба едновременно, благодарение на специалните шлюзове за свързване.
Цялото нещо се захранва посредством около 12 километра кабели и разполага със собствена пречиствателна станция за вода, която намалява загубата на вода с над 66%.
Въпреки че станцията се движи с около 10 километра в секунда и прави по 16 обиколки на Земята в рамките на 24 часа - това са 16 изгрева и 16 залеза за един ден.
Източник: NASA
Нужни са само 6 часа на кораб, изстрелян от Земята, за да достигне МКС и да донесе нови провизии на екипа там.
А те определено се нуждаят от такива. Най-трудният за свикване аспект от пребиваването в МКС е храната, която е на 16-дневен ротационен цикъл, споделя астронавтът Пеги Уитсън пред Business Insider.
Пеги е рекордьор за най-дълго време прекарано в станцията - цели 665 дни.
Тя е част от екипа от 6 души, които живеят и работят на МКС.
Интересен факт е, че можем да видим станцията с просто око от Земята, но ще трябва да сме доста постоянни в опитите си, тъй като невинаги се получава.
Източник: iStock
Нужно е да изчакаме станцията да прелети близо над региона, в който се намираме по изгрев или залез, и да имаме късмета да уцелим видимия ъгъл, в който слънчевите лъчи се отразяват в огромните соларни панели на МКС, карайки станцията да изглеждат като малко, светещо стъкълце в небето.
