В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името на Баба Марта е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март.
Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия.
През последните няколко години традиционната българска мартеница "Пижо и Пенда", оплетена от бял и червен конец, като че ли се купуват по-рядко.
Актуалните мартенички вече са сини, жълти, оранжеви, с камъчета, перли, пайети, мъниста. Освен това актуални са още мартениците с детски играчки, с картинки, мартеници на футболни отбори, известни личности и всякакви други предмети, които да разнообразят дългогодишната традиция.
