На 1 март отбелязваме Баба Марта. Обичаят е да се носим на дрехата или ръката си мартеничка - осукан бял и червен конец. Днес има все по-разнообразни мартенички с различни фигури. Задължително обаче присъства червената и бялата нишка.
Легендата за мартеницата съществува още от времето на хан Аспарух. Тя гласи:
Хан Аспарух бил предвестен за идването на сестра си Хуба в новите земи с бял конец, обагрен с кръв. Според едни това била кръвта на бат Баян, а според други на сокола, който водел сестра му.От тогава бяло-червения конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме Българи - където и по света да се намираме.
Вярва се, че мартениците пазели къщата, да не влезе в нея злото - болести и немотия, а хората предпазвали от болежки, уроки и предвещавали дълъг живот, здраве и сила.
Поверието гласи, че червено-белият конец се носи докато видите първия щъркел или първото напъпило дръвче. Тогава свалете мартеничката и я вържете на цъфнала овошка.
Честита Баба Марта!
