В сърцето на Апенините, сред дивата красота на Абруцо, лежи Скано - средновековно селце, сякаш излязло от старо сказание. Каменните му улички се вият нагоре и надолу, а времето там сякаш се движи по-бавно. И все пак има една жена, която кара посетителите да вярват, че то изобщо не е мърдало. Това е Маргерита Чиарлета.
На 94 години, с остър ум и непримирима независимост, тя е последната жена в селото, която всеки ден облича традиционната носия на Скано. Тъмна вълнена рокля с дълги ръкави, бяла яка и памучна лента около косата - така изглежда "Нонна Маргерита", или, както я наричат съселяните ѝ, "Последната кралица".
Туристите, които пристигат в Скано заради бароковите църкви и планинските гледки, често се оказват увлечени в друга мисия - да намерят тази жива легенда. Те вървят по калдъръмените алеи, потропват по врати и питат местните, докато накрая стигнат до малката каменна къща, където живее Маргерита. И неизменно искат снимка с нея. "Аз не съм звезда," настоява тя. "Просто една обикновена баба, горда с корените си."
Маргерита е облякла тази носия за пръв път на 18 години и оттогава не я е свалила. Дори в неделните дни, когато останалите жени обличали пищни бродирани костюми за църква, тя си е оставала вярна на семплите, ежедневни дрехи. "Съпругът ми никога не я харесваше," казва тя с усмивка. "Но това не ме спря."
С годините Маргерита става все по-уникална. Двете ѝ сестри, които също носели традиционното облекло, си отиват от този свят, и тя остава последната. Така новината за нейната вярност към традицията се разпространява - първо из селото, после в социалните мрежи. Местните власти дори настояват костюмите на Скано да бъдат признати от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство.
Въпреки славата, животът на Маргерита остава скромен. Тя живее в същата къща от 1950 година, сама си върши домакинската работа, готви и поддържа градината. Понякога излиза на разходка в полята над селото - макар вече да се подпира на бастун. А когато внуците я посещават, тя им приготвя домашна паста и ньоки със зелени листа от ряпа - старинно ястие от Абруцо.
Не всичко обаче е приятно в новата ѝ роля на местна атракция. Маргерита е отказвала на телевизионни екипи, а веднъж дори е прогонила туристи, осмелили се да прекрачат прага ѝ без покана. "Някои са прекалено настойчиви," признава тя. "Идват само за снимка."
Тя е видяла Скано такова, каквото никой турист не може да го види днес. В младостта ѝ селото кипяло от живот, улиците били пълни с хора, семействата работели заедно по нивите и вечер се събирали на обща трапеза. Сега къщите са полупразни - от над 4000 жители в началото на XX век днес са останали едва 1600.
И въпреки това, в гласа на Маргерита няма тъга. "Животът ми е хубав," казва тя пред CNN. "Днес живея по-леко от преди. Имам време за себе си. Работила съм до 70 години в полето, гледала съм животни - това беше тежък живот. Сега най-сетне се научих какво е почивка."
Тя никога не е напускала родното си село, освен за редки специални случаи, и никога не е стъпвала извън Италия. Не съжалява. "Туризмът не е за мен," усмихва се тя.
В света на мигновени мода и бързо забравени тенденции Маргерита Чиарлета е останала верна на едно - на дрехата, на спомена и на корените. И може би затова хората я наричат "Последната кралица" - защото тя е пазителка на време, което никога няма да се върне, но благодарение на нея няма и да бъде забравено.
