Този понеделник в предаването "Емигранти" Мартин Карбовски ще ви запознае с историята на Борис и Даниела Танушеви, които живеят с четирите си деца под наем в малък частен апартамент в Страсбург. Двамата се справят сравнително добре, децата им не са лишавани и не са изолирани. Борис по цял ден е на работа извън Страсбург и грижите за децата са изцяло поети от съпругата му.

Един път седмично тя посещава курс по френски за емигранти, а през останалото време е сама и това я изнервя. Споделя чисто по женски с преподавателката си, че Борис работи много, че се чувства самотна, че страда за България. Резултатът не закъснява - преподавателката ги „съобщава" на психиатърка, която дава заключение, че Даниела се чувства зле и причината за това е съпругът й. Без да се среща дори с Борис, тя изпраща в съда предложение да бъдат взети необходимите мерки.

Даниела наистина е депресирана, но следва стриктно предписаното й лечение, а Борис е вегетарианец, не пие и не пуши, не бие жена си - просто работи много. Нелепият разговор на съпругата му с французойката става причина за една безумна трагедия. Детска медицинска сестра от кварталния медико-социален център ги привиква и им предлага Даниела да влезе в клиника за лечение, а децата да бъдат дадени в приемни семейства, за да може Борис спокойно да работи. Даниела отказва да влезе в болница, а Борис вече е променил графика си на работа и отделя повече време на семейството си. Въпреки това, без никакви проверки в дома им, френската държава завежда дело за експресно отнемане на децата.

„Това си е цяла индустрия във Франция - няколкостотин хиляди души са заети в нея." - обяснява Борис. - „Социални работници, приемни семейства - това е една система, но доколкото знам по крайните квартали ги няма. Гледат да са такива като нас - по-нормални, по-образовани, които по-няма да им създават проблеми. Взимат деца редовно! Имало е официална политика да взимат децата на емигранти, за да ги приобщават към френската нация и култура - отнемали са на малцинствените групи децата!... Именно защото сме нормални родители и децата са възпитани и отгледани добре - те бяха отлични ученици и с примерно поведение - много по-лесно им е да взимат такива деца, да си отчетат бройката и да си получат заплатата, отколкото проблемите там, по крайните квартали! И за това, че децата ни бяха добре отгледани и възпитани, и за това, че сме чужденци - просто бяхме лесна мишена!"

Първият съдия, който гледа делото на Борис и Даниела не вярва на доклада на социалните работници и оставя децата при родителите им. Но той е преместен в друг съд и новата съдийка по делото отнема Теодора, Мирослав, Илейн и Ивелин от родителите им. Децата са разделени и настанени в различни приемни семейства извън Страсбург. Най-голямата дъщеря е настанена не при кого да е, а при френската преподавателка, подала сигнала срещу тях! На Борис и Даниела е разрешено да виждат децата си два пъти месечно, но им се забранява да им носят играчки и да говорят с тях на български. Децата им вече не говорят български, а най-малката спира изобщо да говори за десет месеца. По-големите разбират и свикват по-трудно, за малките е някак по-лесно... „Слава Богу, че могат да привикнат!" - казва Борис. - „Страшно ми е мъчно, че са свикнали с други хора, но е по-добре да свикнат, отколкото да страдат. Иначе те психически няма да издържат!"

Борис и Даниела не са загубили децата си завинаги, но ще им е изключително трудно да си ги върнат - Даниела не издържа на напрежението и в момента двамата са разделени, но и двамата отказват да изоставят децата си и да се върнат в България без тях: „Аз и жена ми сме заложници на френската държава!"