Невролингвистично програмиране (НЛП) наричат в началото на 70-те години на ХХ век американците Ричард Бендлър и Джон Грайндър своя опит да опишат структурата на магията на вътрешните преживявания и общуването между хората и да намерят отговор на въпроса как да живеем така, че да се чувстваме добре и да управляваме сами живота си.

Две десетилетия по-късно Любомир Розенщайн използва оставените от тях пътни знаци като ориентири в своя  път, за който разказва в този пътеводител...

Думите - същите тези думи, които използваме обикновено, без да се замислим, във всекидневието си - могат да помагат, да покрепят, да лекуват. Любомир Розенщайн - изследовател на вътрешния свят на човека, пионер на Невролингвистичното програмиране (НЛП) в България и опитен хипнотизатор - владее това изкуство до съвършенство. Неговите текстове - написани или записани със собствения му глас са за много хора остров на спокойствие и светлина в трудно време...

От книгата

"Вдъхновение е, когато знаеш кой си и защо правиш това, което правиш. Вдъхновение е, когато имаш цел и си изцяло в нея. Когато не си някъде заради изкарването на хляба, а защото там е твоето място. Когато усещаш зад гърба си опората на светлината и знаеш, че нищо не може да те спре. Това е силата, която прави някои състезатели световни шампиони, някои композитори - велики, някои психотерапевти или учители - добри... Да си вдъхновен означава да изкачиш върха..."

"Ние идваме не от думите, а от празнината между думите. В празнината между думите има място за всичко: за ударите на сърцето на мама, за тихото плискане на океана, дори за първия вик... В празнината между думите има място за нови езици, за нови светове, за цялата вселена. В празнината между думите може да се побере цялото пространство на космоса, което постепенно все повече и повече запълваме - с тухлите на едно запълващо и затова ограничаващо всекидневие. Ние не можем да оградим хоризонта, но можем да отградим себе си от хоризонта и точно това се случва с помощта на думите. Те свиват погледа. Те са шумозащитната стена, която не пропуска нищо, което вече го няма в нашия речник. Те са слонската кожа, която допълнително ни обвива и притъпява сетивата ни, отнема ни радостта на силното и истинско усещане. Думите пазят като рицарска броня, но как се прави любов с броня?"

"Отделният човек се превръща във все по-незащитимо мекотело, което не знае защо точно прави това, което прави и не прави това, което всъщност иска да прави. Единственият начин за защита и освобождаване е осъзнаването, с други думи - поемането на контрола върху собствената си психична активност в собствени ръце..."

"Ние се отличаваме от другите живи форми на тази планета по това, че имаме избор. Можем да се опитваме да разбием скалата с глава и да се учудваме защо не ни се удава - когато атакуваме въпреки посоката си. Можем да разбиваме стени с глава и да се чудим как така имаме сили - когато се движим в посоката си."

 

"Страхът е съвършеното оръжие на властта. Той може да се простира от откровените заплахи на диктатурата до много по-изтънчените методи за натискане на спусъка на страха на така наречената демокрация. Няма нужда да разстрелваш хората и да ги изпращаш в лагери, когато можеш да ги парализираш пред телевизора..."

"Колко от нас използват подаръка по предназначение? За колко от нас миналото е извор на сила за едно по-добро бъдеще днес? И колко висят безнадеждно на закачалката на миналото, като стари палта, които никога вече няма да видят чист въздух, студената зимна утрин, есенния дъжд и вместо това ще трупат прах години, години,... години, докато станат напълно ненужни и бъдат изхвърлени?..."

За автора

Любомир Розенщайн е роден в София. Завършва Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет и магистърска програма по клинична социална работа в Нов български университет, където пише за приложението на Невролингвистичното програмиране (НЛП) в борбата с дистреса.

През 90-те години работи като журналист в столични всекидневници и повече от пет години е репортер, редактор и водещ в програма „Хоризонт" на Българското национално радио.

Любомир Розенщайн е пионерът на Невролингвистичното програмиране (НЛП) в България. Преди близо две десетилетия, когато това словосъчетание у нас е още напълно непознато, той основава първия НЛП институт и провежда първите НЛП семинари в София. Учи при основателя на Невролингвистичното програмиране Ричард Бендлър и звездите на хипнозата Пол Маккена, Джон ла Вал, Майкъл Нийл. Лицензиран магистър по Невролингвистично програмиране (Licensed Master Practitioner of Neuro-Linguistic Programming) от Ричард Бендлър и Обществото по невролингвистично програмиране (The Society of Neuro-Linguistic Programming TM). Интересите му са насочени към използване на езика и езиковите модели за промяна на вътрешните състояния в процеса на комуникация. Повече от две десетилетия изследва западните и източните подходи към вътрешния свят на човека. Автор е на десетки аудиопрограми за медитация, релаксация и самохипноза. Основател на Радио за личностно развитие ChangeWire.