Срещнах Фифти Сент за първи път през зимата на 2006 г. Той беше харесал моята книга 48-те закона на властта и се интересуваше от сътрудничество с мен в проект за нова книга. На срещата разговаряхме за войните, тероризма и музикалния бизнес. Онова което ме порази най-силно беше забележително сходния светоглед, който притежавахме и който стоеше над големите разлики в произхода ни. Докато обсъждахме например игрите на надмощие, с които той си имаше работа по онова време в музикалния бизнес, и двамата се замислихме върху пристрастните обяснения на хората за тяхното поведение и се опитахме да разберем от какво в действителност е било обусловено то. Фифти Сент е развил този си начин на мислене по опасните улици на Южен Куинс, където подобно умение е било жизнено важно; аз достигнах до него посредством четенето на много исторически книги и след наблюденията си върху умелите маневри на различни личности в Холивуд, където работих в продължение на много години. Картинката обаче е същата.
След срещата този ден се разделихме с неопределени планове за бъдещия ни проект. Докато обмислях възможната тема на тази книга в течение на следващите месеци, все повече ме заинтригуваше идеята да представим паралелно своите два свята. Това, което ме въодушевява относно Америка, е нейната социална мобилност, с непрестанното издигане на хората от низините до върха и промяната на тяхната култура в течение на този процес. От друга страна обаче американците си остават нация, която живее в социални гета. Обикновено знаменитостите се обединяват около други знаменитости, а академичните личности и интелектуалците се уединяват в своя собствен свят; хората изобщо обичат да се събират със себеподобни. Ако излизаме от тези ограничени светове, това обикновено е в ролята на наблюдатели или туристи в условията на различен начин на живот. Затова за нас изглеждаше интересна възможността да изоставим своите повърхностни различия, доколкото това е възможно, и да си сътрудничим на равнището на идеите - осветлявайки някои истини за човешката природа, които надхвърлят класата или етноса.
С непредубедено съзнание и идеята да разберем каква би могла да бъде тази книга, с Фифти се шляхме през по-голямата част от 2007 г. Той ми предостави почти пълен достъп до своя свят. Придружавах го на многобройни бизнес срещи, като седях тихо в ъгъла и го наблюдавах в действие. Един ден станах свидетел на шумен юмручен бой в неговия офис между двама от неговите служители, който Фифти трябваше лично да прекъсне. Наблюдавах и една импровизирана сцена, която той изфабрикува пред пресата за повече публичност. Следвах го, когато се движеше сред други звезди, сред своите приятели от квартала, сред европейски кралски особи и сред политически фигури. Посетих родния му дом в Южен Куинс, срещах се с неговите приятели от уличните дни и добих представа какво е да израснеш в подобен свят. И колкото повече ставах свидетел на действията му по всички тези фронтове, толкова повече ме поразяваше фактът, че Фифти беше истински, жив представител на историческите личности, за които бях писал в своите три книги. Той е виртуозен играч във властта, един вид Наполеон Бонапарт в хип-хопа.
Докато пишех за различните умели играчи в историята, изградих теорията, че източникът на техния успех почти винаги може да бъде проследен до едно единствено умение или уникално качество, което ги отличава от останалите. За Наполеон това е забележителната му способност да поглъща огромно количество подробности и да ги организира с мисълта си. Това му позволявало почти винаги да знае повече, отколкото знаели противниковите генерали относно случващото се. След като наблюдавах Фифти и говорихме за неговото минало, установих, че източникът на неговата сила е неговото абсолютно безстрашие.
Това качество не се появява в някакви крещящи или очевидни сплашващи тактики. Всеки път, когато Фифти се държи по този начин публично, това си е чист театър. Зад сцената той е спокоен и пресметлив. Липсата на страх у него се проявява в начина му на мислене и неговите действия. Той е виждал и изживял твърде опасни сблъсъци на улицата, за да бъде слабо развълнуван от този корпоративен свят. Ако сделката не е по вкуса му, той ще си тръгне, без да го интересува. Ако е необходимо да играе малко по-грубо и мръсно със съперниците си, той го прави без да се замисли. Фифти е изключително самоуверен. Живеейки в свят, в който повечето хора са плахи и консервативни, той винаги е притежавал преимуществото да бъде готов да направи нещо повече, да поема рискове и да бъде оригинален. Произлизайки от среда, в която никога не е очаквал да преживее 25-годишна възраст, той сякаш не смята, че има нещо за губене, а това му даваше огромна сила.
Колкото повече мислех за тази негова уникална сила, толкова по-вдъхновяващ и поучителен ми изглеждаше. Усещах как се облагодетелствам от неговия пример и превъзмогвам собствените си страхове. И реших именно това безстрашие, във всичките му проявления, да се превърне в тема на моята книга.
Процесът на написване на Петдесетият закон беше много прост. При наблюденията и разговорите си с Фифти Сент установих определени модели на поведение и теми, които накрая щяха да се превърнат в десетте глави на настоящата книга. Веднага щом формулирах тези теми, ги обсъдих с Фифти и заедно ги оформихме и доразвихме. Говорихме за преодоляването на страха от смъртта, за способността да се възползваме от хаоса и промяната и за умствената алхимия, която може да се постигне като гледаме на бедите като възможност да извлечем сила от тях. Ние съпоставихме тези идеи със собствения си жизнен опит и със света като цяло. След това доразвих тази дискусия посредством собственото си изследване, като съчетах опита на Фифти с биографиите на други исторически личности, които бяха проявили същото безстрашие.
И така, това е книга за определен тип философия на живота, която би могла да бъде обобщена както следва - страховете ви са един вид затвор, който ви налага ограничен обсег на действие. Колкото по-безстрашни сте, толкова повече сила ще притежавате и толкова по-пълноценен ще бъде вашият живот. Надяваме се, че Петдесетият закон ще ви вдъхнови да откриете тази сила и за себе си.
Tози откъс е предоставен с любезното съдействие на ИК Сиела
Повече за книгата и нейния автор, можете да прочетете тук!
