Годината е 2033. Целият свят е в руини. Човечеството е почти напълно унищожено.

Москва е град призрак, отровен от радиация и населен с чудовища. Малцината оцелели хора се крият в московското метро - най-голямото противоатомно скривалище в света.

Неговите станции са се превърнали в градове-държави, а в тунелите цари мрак и властва ужасът. Изход няма..

Разпилени групи хора търгуват, воюват и сключват договори помежду си. За да спаси своята станция, главният герой е принуден да прекоси цялото метро, да се запознае с новите социуми, които са възникнали междувременно, и да преодолява различни опасности.

Авторът на „Метро 2033" Дмитрий Глуховски гостува в София за представянето на своя роман.

„Според мен „Метро 2033" съвсем не е просто хорър фантастика. Това е притча - коктейл между философия и социална критика, замаскирана като екшън", споделя той.

Романът е антиутопия-предупреждение към човечеството, замряло на прага на нова студена война; за това колко е важно всеки правилно да разбере своето предназначение и колко е лесно да бъдеш излъган.

Доверието не съществува и поради това сценарият, в който московското метро ще бъде използвано като гигантски противоядрен бункер, вече не изглежда фантастичен.

„Московското метро е своеобразен Ноев ковчег - последното убежище на земята", обяснява Глуховски.

Събитията в книгата се развиват динамично и неочаквано, още повече че за Глуховски сюжетът е само средство, чрез което да изрази идеите си.

Сблъсъкът на човека с някаква различна сила се превръща не само в размишление за „нашето постчовешко бъдеще", но и в притеснение какво може да се получи при възникването на ред напълно предсказуеми катастрофални събития.

Неслучайно романът има и политическа нишка - московското метро, където са се спуснали оживелите след взрива хора, е съставено от ред политико-икономически обединения, разположени по спирки (станции), образуващи алианси и конфедерации, водещи помежду си ту война, ту търговия.

Комунистическата „Червена линия" (простираща се между спирките „Спортна" и „Улица Подбелски") се прекъсва от Ганза, т.е. Сдружението на кръговата линия (между „Парка на Културата" и „Комсомолска"), и от Полис („Библиотека на името на Ленин" и прилежащите й спирки), а „Автозаводска" и „Рижка" принадлежат на „Свободните троцкисти" и т.н.

Животът продължава даже след края на света - на политическото устройство биха завидели днешните така наречени сепаратисти: няма повече никаква Москва и никаква централизация - живей, търгувай, отглеждай гъби или убивай за собствено удоволствие.

Но сепаратизмът е възможен само след катастрофа, рязко намалила териториите и населението. Най-добрата среда за него е именно Подземието, където разстоянията се измерват с тунелите между спирките, а изходът към повърхността е затворен.

При тези условия от сепаратизма не може да произлезе никаква демокрация - само редица противодействащи си полувоенни протодържави с почти фашистка идеология, призоваваща изтребването на всеки, който се противопостави на волята на поредния лидер.

Романът на Дмитрий Глуховски може да бъде прочетен и по съвсем друг начин. Например като разказ какъв може и трябва да остане човек независимо от обстоятелствата.

Или че тези, които всички са смятали за врагове, са се оказали ако не приятели, то на практика същества, нежелаещи зло.

Авторът заяви, че целта му е след последната страница на романа читателите да останат още дълго в неговата вселена и да не го забравят лесно.

Глуховски призна, че дори от Холивуд има интерес към екранизация на „Метро 2034", но засега всичко е в процес на преговори. Според него за успешното филмиране на книгата ще са нужни около 30-40 милиона долара.

В момента писателят работи над „Метро 2034", където действието ще се развива във същия въображаем свят, но няма да бъде пряко продължение на предишния роман.

Сюжетът ще е съвсем нов, героите също. С това писателят смята да приключи с експлоатацията на „метровселената".

Новите книги, според плановете на Глуховски, ще варират от киберпънк до любовен роман.

28-годишният Дмитрий Глуховски е учил четири години и половина в Израел, живял е една година в Германия и три във Франция.

Автобиографията му включва работа за „Радио России", за телевизионната и радио компания Deutsche Welle, за каналите „Euronews" и „Russia Today", бил е член на Кремълския пул.

Част от съдбата му е работата като военен кореспондент в Абхазия и Израел, в град Кириат-Шмон, върху който се стоварват 80 процента от ударите на „Хизбула".

Част от митологията за него са подозренията на колегите му от „Екидхеуя", че е шпионин, защото просто „не може млад човек на 23 години да знае пет езика и да не работи в разузнаването".