ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

 

Увод

На младини Леонардо бил изключително красив, а на стари години имал лице на мъдрец, белязано от наученото за вселената. Бил незаконно роден, хомосексуален и вегетарианец, твърде слабо образован и по рождение лишен от правото да упражнява почти всяка професия. Таял в себе си кълбо от противоречия и конфликти: рядко завършвал каквото и да е, много пропътувал за времето си, искал да вкуси живота в неговата пълнота и да стигне до корена на всеки феномен, да обясни всяко нещо, да свърши колкото се може повече и да засвидетелства всичко, изпречило се пред погледа му.

Пише неодобрително за войната, но замисля бойно снаряжение за неколцина различни военачалници в Европа; бил изкусен художник - навярно най-великият, живял някога, но изкуството го уморявало. Не зачитал придобитата мъдрост, но се отдал всецяло на класическото образование и макар да вярвал, че човешката форма е най-висша изява на божественото, презирал людете. Леонардо бил съвършен в своята всестранност, но пак можем да сведем неговия принос до три главни области: изкуство, инженерство и наука.

Тонове хартия са изписани за него през вековете, художественото творчество на Леонардо отново и отново е подлагано на тълкуване. Много е казано за уменията му като конструктор, но почти нищо не се споменава за забележителните му научни идеи. Причина за това отчасти е фактът, че Леонардо от толкова отдавна е признат за велик художник, че неговата научна мисъл остава засенчена и омаловажена. Вярно е също, че за твърде много учени от двайсетия и двайсет и първия век той сякаш принадлежи към друг вид.

За онези, които се опитват да възхвалят Леонардо като учен, Айнщайн казва: "Ние притежаваме лошата наклонност да приемаме слабо свързаните начала, мъглявите следи, смътните знаци, на които се натъкваме, като свидетелство за истинско прозрение, което ни предразполага да "величаем едни повече от други". И като последица от това се сдобиваме с един митологичен процес, съпоставим с онзи, който в по-ранно време прехвърля всички подвизи върху някой Херкулес."

Айнщайн с основание е подозрителен към митологията, която обгръща Леонардо, и към склонните да му припишат почти всяко изобретение и научно откритие. Да не пренебрегваме, все пак, и факта, че самият Айнщайн е част от научната общност и е заинтересован да поддържа статуса на своята професия. Нещо повече, в случая той, както тази книга ще покаже, не разполага с всички данни относно наследството на Леонардо.

Неведнъж е повтаряно, че сравним ли го с големите майстори, Леонардо почти не ни оставя изкуство, на което да се възхитим. Наистина запазените платна са малобройни и само едно - "Мона Лиза" - носи неговия подпис и потвърждава неговото авторство. Да не забравяме обаче, че в тетрадките му на почти всяка страница има рисунки. Много от тях са груби скици, но има и около 1500 изящно изрисувани схеми и илюстрации, някои от които са така прекрасни, както и всеки друг запазен образец от работата му на художник.

Това повествование е посветено почти изцяло на Леонардо човека и на Леонардо учения - легенда, само частично разказвана досега. То обаче е и описание на сливането на изкуството и науката, понеже при Леонардо двете са тясно свързани, може би по-тясно, отколкото у всяка друга историческа личност.

При водещите научни постижения разграничението между математика, изкуство и въображение е неустановено. Съвременните физици говорят за "красотата" на субатомната симетрия и за "елегантните" уравнения, които изразяват взаимодействието между вълни и частици. Водещи учени започват да търсят нематематичен израз на човешкия интелект, за да открият нови пътища през лабиринта, които, както те се надяват, ще ги отведе до по-пълното разбиране на нашата вселена.

Макар да не знае нищо за ядрената физика или единните теории, Леонардо също се опитва да намери отговорите на големите, всеобщи въпроси в съчетанието между изкуство и наука. И докато прилага уменията си на художник, за да представи своите научни открития, той винаги използва научните си познания, за да направи своето изкуство по-съвършено. Анатомичните познания му помагат по-добре да изобрази човешките и животинските фигури; той разчита на познанията си в областта на оптиката, за да подобри светлосенките, контраста и перспективата, и прилага изследванията си на географ и геолог, за да изобрази пейзажите си по-точно и реалистично.

При Леонардо можем да видим съчетанието на онова, което мнозина намират за върховна изява на човешкия интелект. При него изкуство и наука достигат онази форма, Gestalt, дар и на истинското изкуство, и на истинската наука, които взаимно се одухотворяват и облагородяват.

 

Откъсът се публикува със съдействието на ИК БАРД.

Книгата можете да закупите оттук.