За пръв път у нас излиза в превод от норвежки език знаменитото произведение на Кнут Хамсун „Мистерии" (1892), считано от критиката не само в скандинавските страни за първия модерен роман в европейската литература.

Основания за подобно определение дават свободната структура на творбата, пространните вътрешни монолози на нейния централен персонаж, глъбинният психологизъм при обрисуване на героите, богатите асоциации и внушения, преплетени майсторски от Хамсун в сложната му тъкан.

Въздействието си романът дължи и на северната екзотика, която нюансира и допълва сюжета: белите нощи, мистичната роля на природата и особено на гората и морето, краткотрайното лято, отлитащо като несбъдната мечта, неспирната игра на светлини и сенки, подсилваща въображението и желанието да й се отдадеш изцяло.

За главния герой в романа тази игра започва като забавление, а завършва с трагедия. Ексцентрична личност с несъмнен творчески заряд, Нагел попада в крайбрежен норвежки градец.

Той се заема да изследва неговите обитатели и тайни, едновремено шокирайки и очаровайки околните с причудливите си истории и изблици на странни хрумвания и настроения.

Самият Хамсун го характеризира като „психопат и гений", а в неговия образ редица литературни критици виждат и първия аутсайдер в европейската литература - личност, изолирана не само от обществото, от другите, а и от себе си.

За Автора

Кнут Хамсун (1859-1952) е голям норвежки писател и един от най-ярките представители на скандинавската литература. Израснал в бедност, принуден да изкарва прехраната си с тежък труд, той от най-ранна младост се насочва към писателското поприще с убеждението, че е предопределен за него.

След няколко не съвсем сполучливи опита в областта на художествената проза заминава на гурбет в Америка (1882-1884, 1886-1888), откъдето се завръща, изпълнен с неприязън спрямо култа към парите и материалното преуспяване, към технизирането на културата, повърхностността и едностранчивостта, причинявани от невротизиращата динамика на всекидневието там.

По-късно пътува из Русия, Кавказ, Турция и Близкия изток. Хамсун създава внушителна по обем продукция с неоспорими художествени достойнства: 25 романа, разкази, пътеписи, стихотворения, драматически творби, есеистични, публицистични и литературно-критически текстове. Удостоен е с Нобелова награда за литература за романа си "Благодатта на земята" (1920).