Повече от 200 почитатели на истинската поезия превзеха „Студио 5” на НДК, за да чуят най-новите поетически и музикални послания на барда-юбиляр Ивайло Диманов:
„Човек и добре да живее, призна поетът, един ден започва да пише. Някои пишат доноси, други – мемоари, трети – завещания, а аз нали съм луд – пиша стихове.”
Наскоро излязлата му книга „Бермудският двуъгълник” (ИК „Клепсидра”) вече бе представена в Брюксел, Париж и Лондон – както се казва, обиколи културните столици на Европа, преди да бъде озвучена и в София.
„Заглавието е една странна метафора – единият ъгъл го няма, защото когато става дума за истински отношения между хората, не са нужни три ъгъла.
Третият ъгъл е само въпрос на сексуални фантазии. Двуъгълникът е най-добрият знак за прекрасните отношения между твореца и неговите музи”, каза поетът, цитиран от trud.bg.
А великолепната актриса Елен Колева му партнираше на сцената, въплътена в ролята на Ерато, вдъхновителката на всички поети.
Ивайло Диманов грабна китарата и спектакълът започна с песента „Наздраве, Самота!” от едноименния авторски албум, в която се пее: „Каква ирония – човек се ражда верен на себе си и цял живот изневерява.”
С характерното си чувство за хумор и артистизъм Ивайло разкри някои тайни от биографията си:
„Вече 40 години работя като журналист, вадя своя честен хляб с думички. Като млад исках да стана актьор, много мечтаех за това, но... по онова време актьорите имаха здрави семейства и техните деца също трябваше да станат актьори.
Така станах композитор – композирах влакове на гарата и вярвах, че все някога ще отида да пея в Сан Ремо. Минах покрай Сан Ремо и докато пътувах, пях...”
Самоиронията бе очевидна за артист, изнесъл концерти в Торонто, Прага, Монреал, Торино, Виена, Ню Йорк и Чикаго...
В продължилия два часа рецитал се редуваха песните на барда и стиховете на поета: „Самота”, „Ксантана”, „Номинация за най-добра поддържаща женска роля”, „Двайсет години по-късно”, „Закон за защита на цветните сънища”, „Как да нарисуваме любов?”, „Райският залив”, „Бермудският двуъгълник”, „Дон Жуан”, „Хвърчило”... Ивайло Диманов представи и няколко стихотворения от цикъла „Американска тетрадка” на бъдещата си книга.
Какво е това бард? „Бардът е едно такова странно същество. Човек, който сам си пише стиховете и музиката, натъкмява аранжимент, сам свири и пее готовата песен, даже сам си я слуша”, призна Диманов и избра зрители от публиката като свои асистенти, за да съчинят наживо песен.
Изненада за публиката беше импровизацията на Георги Константинов – стихотворение, посветено специално на вечерта.
А взрив от аплаузи предизвика появата на Михаил Белчев, Хайгашод Агасян и Недялко Йорданов, които пяха в чест на рожденика и си спомняха своите творчески приятелства.
С наздравици и автографи, със смях и песни – така завърши юбилейната вечер на Ивайло Диманов.
А неговото последно послание към многобройната публика бе в стих: „Приседни на ръба на сърцето ми и се вслушай в евкалиптите на Ищар. Никой не може да върже ръцете на човек, който иска да бъде Икар!”
