За автора:
Реймънд ван дер Клюндерт (роден през 1964г), известен сред приятелите си като Клуун, се занимава с маркетинг преди да стане писател. През 2001 г съпругата му умира на 36 години от рак. Клуун заминава с тригодишната си дъщеря Ева за Австралия и написва „Отива една жена при лекаря". Следващите му книги са „Помощ, забремених жена си" и „Без нея", която е продължение на „Отива една жена при лекаря" и описва пътешествието му с каравана през Австалия заедно с дъшеря му в опит да се справят със загубата си. За един месец от книгата в Холандия се продават над 125 000 броя.
В момента Клуун е начело на списъка на най-продаваните автори в Холандия с „Отива една жена при лекаря" и на трето място с „Без нея".
„Отива една жена при лекаря" печели изключително популярната награда на читателите NS Publiek Prize за 2006 г, спонсорирана от Холандските национални железници.
За книгата:
„Кармен лежи от три дни в хола, без болка, с доволна усмивка на уста. Изглеждала е и по-добре, признавам, но все пак си мисля, че като за труп не е зле."
Стилистично и смислово „Без нея" е като безшевно прилепен към полу-автобиографичния роман „Отива една жена при лекаря", първата книга на Клуун. На страница 347 оставихме главния герой до бръмчащата охладителна инсталацията на любовта на живота му, Кармен. Лъгал я беше с безброй жени, особено с Роус, в която дори бе успял да се влюби, докато когато Кармен бавно, но сигурно се топеше. Въпреки това тоя задник Стейн беша наясно как да спечели симпатията на множеството читатели - като се впусна без страх не само в обятията на други жени, но и в мисията да се грижи за Кармен и за тригодишната им дъщеричка. И когато напук на всичко успя да превърне последните седмици на Кармен в най-хубавите мигове от живота й.
В „Без нея" в собствения му живот настъпва рязък завой към стария Стейн. Започва да смърка кока, усеща прилив на енергията, достатъчен за десетима и за десет жени едновременно. Роус е една от тях, но Стейн отказва да приеме втора голяма любов. За самия него това би било по-непростимо предателство спрямо Кармен от безразборното чукане с всяка срещната. Наред с това Стейн е и баща. Измъчван от чувство за вина, той до полуда си повтаря обещанието към жена си: „И ще се грижа добре за дъщеря ти."
Внезапно обаче безсмисленото съществувание на вдовец се обръща на 180 градуса. След атентатите в Ню Йорк Стейн се разделя с оптимизма си, по настояване на Роус се среща със спиритуалния терапевт Нора и след разговора с нея решава да замине за Австралия с Луна. Един вид поклонение из местата, които е посещавала Кармен, но преди всичко пътуване към себе си. И окончателно скъсване с Роус. Тя остава вкъщи, натоварена с непосилната задача да го забрави.
Разбира се, всичко свършва добре. Клуун открива, че смъртта на Кармен не е краят на любовта, посвещава се на Луна и осъзнава, че не може нито без нея, нито без Роус. И тримата заживяват дълго и щастливо.
Във вселената на Клуун животът е простичък. Въпреки всичко накрая печели любовта, тази към Кармен в „Отива една жена при лекаря", към собственото неродено дете и неговата майка в наръчника за бащи „Помощ! Забремених жена си", към Луна и Роус в „Без нея". Клуун не психологизира, не философства, нарича нещата с истинските им имена, пише без преструвки и не губи положителната си настройка. Освен това книгите му са почти-по-истинска-случай („като изключим коката", не пропуска да натърти Клуун на всяко интервю), което е още една от причините да завладее десетките хиляди читатели.
Клуун умее да пише. При това по такъв начин, че да превърне една трудна тема в нещо възприемливо и достъпно. Вече го доказа с дебюта си. Такъв талант не може да не роди нови идеи. Остава само да чакаме...
Only love (Рей Клуун, www.kluun.nl)
"Тази седмица имах усещането, че съществуват два паралелни свята, които се изключват един друг. Светът на четенията и раздаването на автографи в Дронтен, Бреда, Тилбург, Айндховен, Хага и Амстердам, класацията „топ 60 на бестселърите", 267 268 269 270-те мейла от фенове, на които тепърва трябва (и ще - имайте само малко търпение) да отговоря, и многото, изключително многото интервюта.
И от друга страна светът на литературната критика. Рецензии, които определят книгата като ЛАЙНЯНА, ежеседмичници, които посвещават на Клуун корица и девет (9) страници, не непременно пропити от ласкателства, рецензии, според които Клуун, в „Отива една жена при лекаря" например, „банализира универсални чувства като тъга, вина, скръб" и т. н.
По-добре ли се чувстват, като напишат нещо кофти за някого? И да, и не.
Не, тъй като читателят явно пет пари не дава за рецензии на книги. „Без нея" наближава 100 000 продажби, които романът „Отива една жена при лекаря" задмина отдавна-отдавна. Макар че последният, който присъства на пазара от близо три години, тази седмица с нови сили бе класифициран като „блудкаж", „банален" и „зле написан".
