ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

І Глава

МОЖЕМ ЛИ ДА МИНЕМ БЕЗ РЕЛИГИЯ?

Да започнем от най-лесното. Бог е по дефиниция нещо по-висше от нас. Не и религиите. Религиите са дело на човека и като такива са напълно познаваеми и подлежат на критика.

Ако съществува, Бог е трансцедентен. Религиите са част от историята, от обществото, от света (те са иманентни).

Бог се слави като съвършен. Никоя религия не би могла да е съвършена.

Съществуването на Бог е съмнително (това ще е темата на втората глава). Съществуването на религиите не подлежи на съмнение. Затова свързаните с тях въпроси са не толкова онтологични, колкото социологични и екзистенциални - не дали съществуват (понякога, уви, у нас се поражда усещането, че прекалено много съществуват), а какво представляват и дали можем да минем без тях. За мен последният въпрос е най-важен. Но няма как да му отговорим, ако поне накратко не се спрем на първия.

Що е религия?

Понятието е толкова обширно, толкова разнородно, че е трудно да му се даде задоволително определение. Какво общо има между шаманизма и будизма, между анимализма и юдаизма, между таоизма и исляма, между конфуцианството и християнството? Може би грешим, като употребяваме термина „религия" за всички тях? Не съм далеч от тази мисъл. Доста от тези вярвания, главно източните, са по-скоро смесица от духовно уче­ние, морал и философия, отколкото религия в смисъла, който придаваме обикновено на тази дума на Запад. Те се отнасят по-малко до Бог и повече до човека или природата. Свързани са по-малко с вярата и повече с медитацията. Изповядването им включва не толкова ри­туали, колкото упражнения или изисквания.

Привърже­ниците им са обединени не толкова в Църкви, колкото в школи по житейски опит и мъдрост. Такъв е случаят по-специално с будизма, таоизма или конфуцианството, поне в тяхната чиста или пречистена форма, тоест без да се смятат суеверията, които във всяка страна се срастват с учението, докато го направят понякога неузнаваемо. Споменатите учения са били наричани атеистични или агностични религии. Макар и парадоксален за нашите западни уши, епитетът не е лишен от основание. Буда, Лао Дзъ и Конфуций не са богове и не препращат към никакво божество, към никакво откровение, към ника­къв личностен или трасцендентен Създател. Те са просто свободни или освободени хора, просто мъдреци или ду­ховни учители.

Но да оставим това. Не съм нито етнолог, нито ис­торик на религиите. Като философ си задавам въпроса дали е възможно да се живее добре без религия. За да му отговоря, трябва да знам за какво става дума. За тази цел ми е нужна дефиниция, пък макар и приблизителна и временна. Често цитират една дефиниция, която хвърля светлина върху въпроса - тази на Дюркем, формулирана в първата глава на книгата му „Елементарни форми на религиозен живот". „Религията е солидарна система от вярвания и практики, свързани със свещени неща - тоест неща отделени, забранени, - вярвания и практики, които обединяват в една и съща морална общност, наречена Църква, всички свои привърженици."

Можем да оспорим някои точки (свещеното не е само забранено или отде­лено, но и почитано, общността от вярващи не е непре­менно Църква и т. н.), но не и общата насоченост. За от­белязване е, че не става дума за един Бог или за няколко богове. Защото, констатира Дюркем, не всички религии почитат някой бог - например джаинизмът е атеистичен, будизмът е „морал без Бог и атеизъм без Природа" (изра­зът, цитиран от Дюркем, принадлежи на Йожен Бюрнуф, виден индолог от XIX век).

Всеки теизъм е религиозен, но не всяка религия е теистична. Дефиницията на Дюркем, изградена около понятията свещено и общност, представя това, което можем да наречем широк смисъл - социологически или етнологиче­ски - на думата „религия". Опирайки се на собственото ми минало, което е разположено в един монотеистичен свят и по-специално в полето на западната философия, аз лично охотно бих предложил един по-тесен смисъл, не толкова етнологически, колкото теологичен или ме­тафизичен, който би представлявал нещо като подразделение на първия - в нашите страни религия почти ви­наги означава вяра в едно или повече от едно божества.

Ако съберем в едно широкия и тесния смисъл, но без да ги смесваме, ще получим следната дефиниция, която подхваща и допълва Дюркемовата: Наричам „религия" всяка организирана съвкупност от вярвания и ритуали, свързани със свещени, свръхестествени или трансцен­дентни неща (това е широкият смисъл на думата), и по-специално с един или повече богове (това е по-тесният смисъл), вярвания и ритуали, които обединяват в една и съща морална или духовна общност онези, които ги припознават и практикуват.

В такъв случай дали първоначалният будизъм е бил религия? Не съм сигурен. Буда не е говорил за съществуването на каквото и да е божество и е съмнително, че за него и най-малко суеверните му последователи думите „свещено", „свръхестествено" или „трасцендент­но" са съответствали на някаква реалност. Ясно е обаче, че историческият будизъм, чрез различните си течения, е станал религия - със свои храмове, догми, ритуали, молитви, свещени или уж свръхестествени предмети. Същото или почти същото важи и за таоизма и конфу­цианството. Каква мъдрост в началото! И какво суеве­рие с течение на времето! Потребността от вяра почти навсякъде надделява над стремежа към свобода.

Западът не е изключение от правилото. Той също е имал своите школи по мъдрост - бързо измествани от сляпата вяра, която хората известно време са се опит­вали да държат на разстояние. Вяра и разум, muthos и logos, съществуват съвместно и това се нарича цивили­зация. Нашата се е захранвала векове наред с трансцен­дентност. Как да не носи следите й? В нашите страни анимизмът е мъртъв. Политеизмът е мъртъв. Не ми е жал за тях, напротив! Това е първата крачка, както сочи Макс Вебер, към рационализацията на реалното. При­родата е сякаш изпразнена от богове - останала е само пустотата на пустинята, както казваше Ален, и „пора­зителното, вездесъщо отсъствие". То е все още съвсем живо. Юдаизмът, християнството и ислямът очевидно са религии в тесния смисъл на думата. И за нашите страни важни са тъкмо тези три монотеизми.

 

Откъсът се публикува със съдействието на ИК Колибри

Книгата можете да закупите тук.