Защо да гледаме "Формата на водата"

"Около многобройните скандали със сексуално посегателство в Холивуд жените започнаха да си лягат с риби." Горе-долу така водещият на церемонията по връчването на наградите Оскар - Джими Кимъл, представи филма "Формата на водата" и неговия екип. Всъщност, комикът подсказа на цялата публика какво да очаква на бляскавото събитие, а именно - крайни до досада политическа коректност и феминизъм и, уви, предвидимост, съчетана със скука.

Ако извадим "Формата на водата" на големия Гийермо дел Торо на повърхността и го отделим от контекста, в който съществува, този филм може да бъде определен като вълшебна приказка за любовта, спасението и преодоляването на различията. Когато го потопим обратно в актуалния филмов свят обаче, неговите качества се оказват доста по-бледи, очаквани и никак изненадващи спрямо другите големи заглавия от изминалата година. Затова и качествено "Формата на водата" потъва. Но не и за членовете на Академията, които му връчиха отличията за най-добър филм, режисьор, музика и дизайн на продукцията.

Но нека за момент се отдалечим от Оскарите. "Формата на водата" разказва за нямата Елиза, чийто живот е изграден от повтаряща се монотонност - и в работата, и в личния ѝ живот. Един ден всичко се променя, когато властите улавят странно същество, застрашаващо (според тях) сигурността на страната. Срещата на Елиза с непознатото създание променя целия й живот до степен, че тя е готова да рискува абсолютно всичко, за да бъде щастлива.

Източник: Facebook/The Shape of Water

Да, любовта е движещата сила във филма на Гийермо дел Торо, който е облякъл своя разказ в приказна мантия, поръсил е вълшебен прашец и е разбъркал всичко добре, за да придобие типичния за творчеството му вид. Това е приказка със задължителната за жанра нотка назидателност и противопоставяне на крайно добри и крайно лоши персонажи. Уви, "Формата на водата" е твърде предвидим и играе по познатата схема за невъзможната любов и страданието.

И все пак, няма как да разглеждаме тази творба, без да имаме предвид какви заглавия му бяха конкуренти сред деветте номинации за най-добър филм. Макар и някак на всички да ни беше ясно, че именно "Формата на водата" на Дел Торо ще си тръгне с Оскар в най-важната категория, все пак оставаше една скрита горчилка, едно недоволство, че не е точно това заглавието, което най-много заслужава да бъде издигнато над останалите. Да, може би всички неприятни събития около скандала с Харви Уейнстейн, проблемите с афро-американците в САЩ, като цяло, и все по-непремерените думи на американския президент карат хората да се хвърлят в подобни крайни и идилични избори, но нима е правилно? Едва ли някой може да даде категоричен отговор. Но и мнозина няма да се съгласят, че раздаването на най-големите американски филмови награди трябва да се превръща в политическа пропаганда.

Източник: GettyImages

Сали Хокинс

Ако "Формата на водата" не бе част от битката за Оскар, вероятно щеше да бъде приет съвсем като приказката, каквато е - леко, ефирно и по повърхността. Защото, макар и да не е шедьовърът, който всички искаха да видят, филмът е направен съвсем по правилата, главната героиня е прекрасна (в ролята Сали Хокинс), а сюжетът е съвсем ясен.

Трудно се измислят невиждани неща в съвременното кино. Може би затова никой не се изненада, когато в интернет пространството се появиха няколко сигнала за плагиатство на сюжета, а вече се разпространяват и клипове, показващи еднаквите сцени на филма на Гийермо дел Торо и филма "Плясък" (Splash) от 1984 г. с Том Ханкс и Дарил Хана в главните роли.

И все пак, "Формата на водата" е големият победител на изминалите Оскари, независимо дали сме съгласни, или не. Така или иначе, тези награди отдавна престанаха да са филмов празник и постепенно се превърнаха в морален стожер и политическа трибуна. Именно затова е редно всеки да се запознае с филма на Гийермо дел Торо. Така ще разбере посоката на мислене на членовете на Американската академия... дори и тя да не му хареса.