Калин Врачански е от хората, които не обичат да говорят за личния си живот, но обожават да разказват за работата си. Описва себе си като абсолютен работохолик, който има нужда от свободно време. Проблемът му е, че когато успее да се измъкне, осъзнава, че работата му липсва. "Иначе, продължавам да съм все така вятърничав и да си търся адреналина."
А адреналин има не само в живота му, но и в работата. Най-малко защото преди да излезе на сцената, загрява с физическа тренировка. В много от спектаклите му има и премятания, и катерения и други каскади. Затова и винаги трябва да е във форма.
Калин признава, че в работно отношение е абсолютен перфекционист. Поставя си високи цели и винаги е недоволен от резултата, защото му се струва, че може да направи дадена роля по-добре. Ето, веднага и пример.
През 2005 г. е на арт фестивал в Авиньон, Франция. Случва се да играе на френски - език, който той не говори. Представлението се казва "Кучета", а Калин има главна роля с много текст. Назубря го, макар и с лош акцент, и излиза на сцена.
"Научил си думичките и всичко е като верига - изпуснеш ли едната бръмка, и става огромна дупка, от която излизане няма. А колегата отсреща знае само конкретната дума, на която ти свършваш, за да започне той. И когато прекъснеш не където трябва, той не може да започне."
И макар представлението да е репетирано много дълго, преди да се играе, ужасът, когато за пръв път излезеш пред публиката, е голям. "Още си спомням ококорените очи на хората."
Пак очите издават и когато забравяш дадена реплика, смята Калин. "И колегата винаги го разбира." В такива моменти или разчита на помощник режисьорите, или импровизира нещо. Без случаите, когато играеш на език, който не говориш - както вече разбрахме.
След "Кучета" Калин участва в много спектакли и филми, прави невероятни роли, с които си спечелва одобрение и по-широка слава. Има и възможността да приема само тези, които му харесват и допадат, затова и всички са му любими. "Разбира се, всеки един образ е различен и носи със себе си различно удоволствие."
Източник: Театър "София"
"Коварство и любов"
Но огромното разнообразие в ролите, които не само Калин, но и всички наши театрални актьори играят, понякога води и до грешки. "Често се случва да правиш лапсуси, което е нормално - все пак не сме компютри; не натискаш, и файлът да тръгва."
Винаги ще се сеща за една забавна история от представлението "Суматоха" в Театър "София" (вече не се играе): той е в образа на Гамаша, а в конкретната сцена присъства и едно прасе.
"Имаше реплика, когато трябва да кажа: "Човек, който е яздил кон, никога няма да се качи на магаре." Обаче правя лапсус и казвам: "Човек, който е яздил магаре..." Усещам какво съм казал, колегите вече са в шок около мен, а аз трябва да изляза от ситуацията - някак, и продължавам: "...а преди това кон, никога няма да се качи на прасе."
Тази грешка се запечатва в главата на Калин и той често я повтаря и след това.
Източник: Театър "София" / Фотограф Гергана Дамянова
"Франкенщайн"
"Има нещо садистично в това да гледаш как някой на сцената се гърчи", шеговито отбелязва Калин. В действителност на много от актьорите често им се случва да не издържат от смях на сцената и да излизат. "Все пак не е много готино да се хилиш като зелка по време на представление", като допълва, че е благодарен на публиката, която приема тези грешки с аплодисменти и усмивки.
Скоро отново ще видим Калин Врачански в ново представление на сцената на "Сълза и смях". Премиерата на пиесата, чието заглавие все още е работно, се очаква през септември. Участват Асен Блатечки, който е и режисьор, Стефан Йорданов, Невена Бозукова и Милена Маркова (Маца).
Въпреки многото роли, Калин все още си мечтае за "Макбет". "А защо не и изкусителят Мефистофел във "Фауст". Много ми е интересен - заради дълбочината на характера и заради онзи човек, който постоянно те изкушава да направиш нещо."
Калин обича забавното, но и трагичното в ролите и иска те да се преплитат. "Искам да има както дълбока драма, така и много бляскава комедия". Може би именно затова е пленен от образа на Хлестаков в "Ревизор" на Театър "София", което представление в началото на май отбеляза своята 10-ата годишнина.
Източник: Театър "София"
"Ревизор"
Какво беше първото нещо в образа на измамния ревизор, което ви грабна и ви държи и до този момент?
Именно тази вятърничавост, която смятам, че присъства и в мен. Имах един преподавател, с когото работих - Румен Рачев. Той казваше, че във всяка сцена трябва да има доза комедия - не толкова сериозност. Но и в живота е така. Представи си някой, когато падне през зимата на улицата. Това, всъщност, е нещо трагично, но отстрани се счупваш от смях, защото не си на негово място.
Затова и всяка една ситуация, погледната от различен ъгъл, може да бъде и трагична, и комична, както е и в "Ревизор". Измамният ревизор преминава през всичко. Има проблеми, естествено, но когато успява да намери правилната струна, на която да свири, става забавно. Общо взето, и при мен в живота се получава така.
След 10 години на сцената, променил ли се е "Ревизор"?
Променил се е, разбира се. Може би ние, актьорите, сме станали по-бавни - защото сме остарели. Сещам се за една приказка. Попитали един мъж: "Става ли човек по-мъдър, когато остарее?" А отговорът бил: "Не, става по-бавен". И при нас, актьорите, е така. Станали сме по-бавни - май, но важното е, че настроението на спектакъла продължава да е като преди 10 години. И аз, и колегите все така се забавляваме - може би дори повече.
Кога една роля омръзва? И случва ли се това изобщо?
Когато се изчерпиш самият ти. Когато почувстваш, че повече няма какво да дадеш. Измъчваш себе си и зрителите. С "Ревизор" дори и след 10 години това не се е случило - нещо, което се дължи до голяма степен на драматургията, защото постоянно те кара да се забавляваш на сцената.
Това ѝ е хубавото на нашата професия - че си избрал да работиш хобито си. Именно затова ти е приятно да го правиш и не всичко може да омръзне.
