Станциите на стокхолмското метро са пълни с изненади - от фалшиви подземни пещери, през огромни бронзови лалета, до стенописи на екологична тематика.
Виж ги:
„Т-Сентрален" (дизайнери - Пер Олоф Ултвед, Сигне Першон-Мелин и Андерш Йостерлин)
Това е първата станция в историята на стокхолмското метро и мястото, където стартира концепцията за добавяне на произведения на изкуството в метрото. Въпреки че оригиналните скулптури и картини са създадени в края на 50-те, „Т-Сентрален" е многократно доразвивана. През 1975-а Ултвед добавя много от нейните най-запомнящи се черти, включително тези сини лози и флорални мотиви, замислени с идеята да успокояват пътниците.
През 1957-а Сигне Першон-Мелин и Андерш Йостерлин създават върху белите плочки на „Т-Сентрален" серия мотиви, наподобяващи пътни знаци.
„Хьогдален" (дизайнер - Бригита Мур)
Високите 2,5 метра бронзови скулптури на лалета, създадени от Мур през 2002-а, изглеждат сякаш също чакат следващия влак и добавят усещане за уют на иначе самотната станция.
„Кунгстрягордан" (дизайнер - Улрик Самуелсон)
През 1977-а Самуелсон преобразява станцията в подземна градина, за да отрази богатата история на това стокхолмско предградие и двореца от 17-и век Макалос, построен на същото място за едно от най-прочутите шведски семейства и унищожен от пожар през 1825-а.
Като много други станции, построени през 70-те, „Кунгстрягордан" наподобява бетонна подземна пещера. Самуелсон използва спрейове, за да окъпе стените в цвят. Шарките на тавана над слизащите по ескалатора пътници приличат на клавиши на пиано.
„Фридхемсплан" (дизайнери - Ингегерд Мьолер и Торстен Ренквист)
През 1975-а Мьолер и Ренквист разполагат из станцията множество експонати, свързани с морето, и така насочват вниманието към продължаващите по онова време протести на природозащитници. В стъклената витрина на снимката е поставена традиционна малка шведска платноходка.
„Родхюсет"(дизайнер - Сигвард Олсон)
Станцията е построена на остров Кунгсхолмен, обитаван от средата на 15-и век. През 1975-а Олсон създава розова подземна пещара, пълна с въображаеми археологически находки, включително кошници от средновековния пазар и част от огромен комин.
„Скарпнак" (дизайнер - Рикард Нонас)
Наситеният червен цвят на станцията отдава почит на отличителната тухлена архитектура на предградието. През 1994-а скулпторът Нонас създава 17 структури, подобни на пейки и подредени в линия на платформата, които играят ролята на импровизирани места за сядане.
„Остермалмстори" (дизайнер - Сири Деркерт)
Създадена в пика на Студената война като потенциално убежище при ядрена атака, „Остермалмстори" показва работата от 1965-а на Деркерт - една от най-известните шведски художнички от 20-и век.
Деркерт завършва работата по „Остермалмстори" на 77-годишна възраст. Тя е лидерка на Шведската женска левичарска асоциация през 50-те. Стените на станцията са изпълнени с рисунки с въглен, засягащи теми като правата на жените, мира и екологичното движение. Те показват ключови жени от историята и музикални откъси от „Марсилезата".
„Текниска Хогсколан" (дизайнер - Ленарт Морк)
Картините, фигурите и скулптурите на Морк, включително този додекаедър, символизират четирите класически стихии - огън, въздух, вода и земя, както и вселената и технологичния напредък.
Името на станцията идва от близкия Кралски технологичен институт.
Работата на Морк е навсякъде из „Текниска Хогсколан".
„Стадион" (дизайнери - Ено Халек и Оке Паларп)
Колоритният дизайн на Халек и Паларп от 1972-а отдава дължимото на Олимпиадата от 1912-а, проведена на намиращ се недалеч стадион, и на близкия Кралски музикален колеж.
Цветовете на дъгата на фона на сините стени, наподобяващи мрамор, изобразяват петте кръга на олимпийското движение.
„Телефонплан" (дизайнер - Бо Самуелсон)
Създадените през 1997-а ситопечатни изображения „Моите приятели са твои приятели" върху покритите с керамични плочки стени на станцията отразяват трансформацията на тази част от Стокхолм от индустриален район в артистичен, културен квартал, в който сега се помещава Стокхолмският колеж по изкуство и дизайн.
„Университетет" (дизайнер - Франсоаз Шен)
Стенописът от плочки на стената на станцията зад релсите се казва „Декларацията на ООН за човешките права". Създаден е от една от малкото чужденки, украсили части от стокхолмското метро - белгийската художничка Шен. Състои се от 12 панела, описващи пътуванията на Карл фон Лине из Прибалтика.
Фон Лине е шведски биолог, известен днес като бащата на съвременната таксономия (науката за класифициране на организмите). Шен използва неговите открития като отправна точка за изследване на много от екологичните проблеми, пред които е изправено съвременното общество.
„Солна Сентрум" (дизайнери - Карл-Олоф Бьорк и Андерш Олберг)
През 1975-а Бьорк и Олберг използват станцията като политическо послание на екологичното движение. В продължение на почти километър по стените на станцията има смърчова гора под кървавочервено небе.
Сцените от стенописа предават послания срещу обезлюдяването на селските райони и промените в околната среда, случващи се в Швеция по онова време.
„Сведмюра" (дизайнер - Торгни Ларшон)
Дългата 40 метра стъклена витрина, поставена от Ларшон до релсите през 1991-а, е украсена с рисунки на различни листа, които се срещат в Стокхолм. С изместващата се следобеда светлина променящите се цветове правят листата по-ярки, точно както се случва и с истинско листо, ако го наклониш към слънцето.
„Сокенплан" (дизайнер - Стуре Колин)
Скулптурата на Колин от 1990-а „Кораб с глупаци" напомня за средновековното схващане, че Земята е плоска.
