Всеки човек многократно се е сблъсквал с обявите за работа на трудовия пазар. Тези срещи са още по-драматични за хората с висока квалификация и опит, които разчитат, че ако си намерят подходяща работа, ще получат възвращаемост на инвестицията си в обучение и компенсация за дългите години, които са прекарали в упорит труд за развитие на професионалните си качества и умения. Да, ама не!

Обяви на пазара има достатъчно. Особено за дефицитни специалисти. Измислят се какви ли не трикове, за да се привлече вниманието на по-претенциозните служители: “работа в динамичен млад екип, изпълнена с предизвикателства”, “мотивиращо възнаграждение, обвързано с резултатите”, “възможности за пътуване”, “безплатно обучение” и още куп празни приказки, които трябва да играят ролята на “екстри”. Срещу тях обикновено стои километричен списък със съвсем конкретни изисквания към обучението, опита и квалификацията на кандидата. За заплащането обаче – нито дума.

Ще ми се поне веднъж да видя обява за работа, която да разказва и какво предлага, освен какво търси. Защото на последното “обещаващо” интервю за “престижна” работа във “водеща” компания, на което се осмелих да отида, при това ме бяха препоръчали “с връзки” (ще запазя името на организацията в тайна, от чувство за елементарна колегиалност) ме поставиха пред интересното “предизвикателство” да работя 40 часа месечно срещу 500 лв., колкото ми е наемът. Та, честно казано, съжалявам, че си изгубих времето.

От личен опит знам, че повечето “водещи” БГ компании се опитват да изплащат голяма част от трудовото възнаграждение на служителите си в престиж, а твърде малка - в кеш. Да де, ама докато литър нафта гони евро и половина, а килото кашкавал мина пет евра в магазина, да си “престижно зле платен” взе да излиза от мода. Особено сега, когато образованието и работата в чужбина стават все по-достъпни.

Като гледам нивото на повечето “квалифицирани” служители и пустинята, в която се е превърнал трудовият пазар на България, искрено се учудвам как повечето такива обяви успяват да си намират “подходящ” кандидат. И дълбоко се съмнявам в качеството, което могат да предложат тези хора, които отиват да продават труда си, без дори да имат бегла представа колко, евентуално, може да струва той… С две думи – когато участвам на пазара на труда, искам да знам какво предлага купувачът.

На всички други пазари е така – кой нормален човек ще отиде да си продава колата, жилището или нивата, без предварително да е наясно колко горе-долу се очаква да получи за тях?

Съжалявам за елементарния битов пример, но навсякъде е така. “На пазар, като на пазар”. Не виждам защо на трудовия пазар трябва да има различни правила. Представи си, че търсиш лаптоп втора употреба, точно какъвто случайно аз имам, но от който в момента искам да се отърва. Чудесно, но ако в обявата си пишеш: “мотивиращо възнаграждение”, аз ще си остана с една ненужна вещ в повече, а ти няма да се сдобиеш с евтиния преносим компютър, от който се нуждаеш толкова спешно. От това всички губят.

Работодателите често се оправдават, че у нас не е прието да се публикуват предложения за работа с цена. Което обаче не е нормална практика по света. Ето, в jobs.bg вече има доста оферти за работа в чужбина. 90% от тях са с точно фиксирано възнаграждение или поне показват в какви граници ще се движи то. Ако искам да отида да бера ягоди в Англия, предварително знам точно колко паунда ще получавам на час, до последната стотинка. Но ако реша да отговоря на обява за експерт-счетоводител в България, няма да разбера, докато не ме “изненадат” на интервюто. Или пък ще трябва сляпо да налучквам колко работодателят е решил, че е редно да се плаща за вакантната позиция и ще имам шанс да я получа само ако успея да се подценя достатъчно.

Това е зле разбрано “договаряне” на трудовите условия. То трябва да се промени, защото кризата за квалифициран персонал ясно и недвусмислено диктува едно - работодателят отдавна не е в по-силната позиция…

Според мен, българските работодатели няма да загубят, ако публикуват в обявите си поне базовото заплащане за вакантната позиция. Нека бонусите и механизмите за повишение да си останат вътрешна тайна. Така се прави в цял свят.

И, пак според мен, повечето БГ работодатели избягват да публикуват цена просто защото нямат какво да предложат. Проблемът е макроикономически, знам, не обвинявам никого. Но аз лично спрях да се интересувам от обяви, които не съдържат цена, след като на няколко пъти ме “изненадаха” неприятно, при това - чак на втория или на третия кръг. Което си е чиста загуба на време, нерви и пари от моя страна.

Разисквал съм този въпрос с много високо платени специалисти - мениджъри, програмисти, финансови посредници. Повечето са на мнение, че за местата с предварително обявено атрактивно заплащане се състезават повече и по-квалифицирани кадри. Дори такива, които не си търсят работа в момента, но не са спрели да се оглеждат за по-добри възможности. Я пак да си припомним: "На пазар като на пазар". Истината е, че ако търсиш качество, трябва да можеш да си го позволиш, а ако можеш, по-добре да става ясно още в обявата.

Освен това, когато се явява на интервю за работа с предварително обявено заплащане, кандидатът няма защо да рискува да си определя сам цената на труда, нито пък работодателят има шанс да се набута. И двамата ще спестят време, защото е ясно, че щом е дошъл, кандидатът очевидно е удовлетворен от заплащането.

Така преговорите стават по-реалистични: “Ето, ние даваме толкова, елате сега да видим вие какво можете да ни предложите насреща”. Този процес сам по себе си отсява доста ненужни кандидати. А на самото интервю обект на разговор ще са знанията, опита и уменията на кандидата, а не рискованото (и за двете страни) пазарене на тема “пари”.

Да, парите може да не са единственият мотивационен фактор, но за сметка на това са основен. Особено тук - в страната, където човешкият труд струва най-евтино в цяла Европа.

http://asktisho.wordpress.com/