Аз съм вегетарианка от 7 години.

Понякога хората ми се чудят, друг път ме съжаляват, мислят, че се правя на интересна или че съм просто луда.

Задават ми и въпросии от типа на: "Бих искал да запитам онази част от природозащитниците, които са толкова отдадени на каузата си, че даже са вегетарианци: Защо убиването на животни и яденето им е по-лошо от убиването на растения, яденето им, пушенето им и прочие дейности!? Откъде сте сигурни, че растенията не изпитват болка?"

Аз съм пораснала на село. Там има агънца, пиленца, теленца. Не знам колко от вас са чували писъците на животно, което водят да го колят. Не знам колко от вас са виждали очите му. Животните толкова ужасно много приличат на хора.

От друга страна, съм брала домати, царевица и кайсии. Никога не съм имала усещането че ги боли:) Това не означава, че не ги боли, разбира се. Но аз не усещам да им причинявам зло, затова не ми е гадно да ги ям.

Ако някой не усеща като гадна мисълта за животното, което е умряло, за да яде, значи няма нищо лошо в това да го яде. 

Това - като за петокласници:)

А за който е изкарал над 10-ти клас, може да се опитам да споделя по-сложните си прозрения по-надолу...:)

Ние, хората, сме родени паразити. За да съществуваме, трябва да убиваме, да се храним от някой друг. Така сме устроени. А в същото време сме дарени със съзнание и емоции, възвишени мисли и желания. Моралът ни проповядва да не убиваме, да не нараняваме. Но телата ни искат своето. Да убиеш маруля не е по-добро от това да убиеш зайче, предполагам.

Растенията са съвършени. Те се хранят със слъчева светлина, вода и минералите в почвата, подарък от мъртвите им събратя. Малко хора знаят, че растенията фотосинтезират през деня, отделяйки кислород, и дишат през нощта, поглъщайки кислород и отделяйки въглероден двуокис. Те са достатъчни сами на себе си. Те са истинските господари на тази планета.

Ние, както и всички животни, сме паразити, гости, пришълци или местни изроди. Сбъркани. Не умеем да се храним със слънчева светлина. Трябва да изпозлваме някой, който умее, за да си я набавим тази светлина и силата в нея - през няколко посредници. Трябва да убием и откраднем от някой, който я има. Защото искаме светлината на слънцето, въплътена в живот - аминокиселини, въглехидрати, витамини... Имаме ли право на това? Кой знае. Но със сигурност го правим.

So, fucking what? Масови самоубийства на природозащитници с цел спасение на марулите едва ли се очакват...

Няколко насоки виждам аз.

Първо, да се ядат плодове и други такива неща, добиването на които не убива цялото растение.

Второ, да се научим да ядем по-малко (в това как ми се иска да успея...).

Трето, да ядем мляко и млечни произведения.

Четвърто, да ядем месо, щом не може иначе, но не като невидели.

Пето и последно, да живеем живота си със съзнанието, че е щафета на всички растения и животни, загинали за да живеем ние, предали ни силата и живота си. Да осъзнаваме, че живеем всеки ден убивайки и използвайки тези, от които се смятаме за по-добри и по-важни. Да се опитаме да докажем, че наистина сме добри и важни, че заслужаваме да живеем. Да търсим начини да проявим добрината си към света и да го обичаме с всяка част на тялото си.

Знам, знам - и "Амин!" ще кажа накрая...)

http://nqmani6toslu4ajno.blogspot.com/