за спорта: Downhill biking (DH) или спускането е една от най-екстремните байкърски дисциплини. Състезанията по нея са за време и обикновено цялото спускане трае не повече от 2 до 5 минути. Провеждат се надолу по много стръмни хълмове, което означава развиването на много големи скорости. Има и скокове във въздуха на бабуни и други препятствия. Поради силно екстремния си характер даунхилът изисква добра защитна екипировка - каска с подбрадник, маска, ръкавици, протектори за ръце и крака и др. Повече за него можеш да научиш оттук.

Тази година Световната купа по даунхил се състоя в Марибор, Словения от 8 до 11 май. Репортаж от мястото на събитието за Probike направи Димитър Бакалов. Състезател по спускане на DRAG Racing от 2 години, той присъства там като зрител, заради контузия на ръката от предишно състезание:

 

"Малко преди полунощ, 7 май, сряда. Текат последните приготовления преди заминаване. Бусът вече е натоварен и потегляме от сборния пункт пред стадион "Васил Левски". Тръгваме към така жадувания Марибор.

Пътуваме цяла нощ без никакви спънки и пристигаме някъде към 11.30 ч. сутринта словенско време. Изчакваме малко, докато оправят стаите в хотела, а междувременно посещаваме близкия супермаркет, който предлага изобилие от стоки на достъпни за нас цени. Бързаме с настаняването и с огромно нетърпение се запътваме към така очакваното трасе. Когато стигахме финалната зона, намираме нашите събратя Иван и Даниел, дошли малко по-рано. Даниел е последният от групата на карачите, който запълва квотата ни от шестима.

Всички заедно тръгваме на опознавателна обиколка. Вървим нагоре и мислим кой, как и откъде ще трябва да мине. Трасето е динамично и особено атрактивно за публиката. Цялото действие се развива само на горски терен. Стартът е на хубава полянка, от която всеки буквално "къса" педалите, за да преодолее максимално бързо първия и най-голям скок на трасето. Следва дълъг ляв вираж, после десен и пак ляв, на които "бързите" карачи влизат с неприлично много "газ". След тях - в гората, която е до финала с много малки прекъсвания.

Като цяло, трасето е доста технично и изисква сериозна заигравка с колелото. Със сигурност - отчитаме нещо много различно от онова, което сме свикнали да виждаме по българските трасета. Основната част от него са...корени. Корени в завоите, корени по правите, корени на обратните наклони. Имаме късмет, че не вали, иначе щеше да е доста интересно, особено за нашите.

И така, трасето в гората, както казах, е наистина динамично, състоящо се от множество виражи, суич бекове, обратни завои на неприятни места и т. н. Друго интересно място в горната част е не много голям, но доста коварен дроп. Много състезатели го подценяват или не му отделят нужното внимание и си намират по нещо след него, принудени да изпълняват авангардни акробатични номера.

За съжаление, един от пострадалите е и Даниел, който се контузва и не кара. И други от нашия отбор не остават по-назад, но им се разминава без травми.

Малко по-надолу от гората се излиза на голяма поляна, на която е най големият и скоростен вираж на трасето. Бързите карачи минават от там с около 70 км/ч. И после - обратно в гората. Следва основната част - тъй нареченият "Rock garden" - участък от 100-150 метра със сериозен наклон и значително наличие на камъченца, камъни и каменища. Това е едно от най-зрелищните места. За всеобщо успокоение един от нашите, когото доста добре познаваме, решава да бъде по внимателен и минава "разумно". Надолу трасето предлага все повече и повече участъци, които спират дъха и изискват максимума от карачите.

Свършваме обиколката през първия ден и у нас остават много въпроси, от които най главният е: как ще карат големите? Отговорът не закъснява. На следващия ден, когато започват тренировките, моя милост и Иван (бяхме единствените зяпачи) стоим и гледаме с отворени уста /аз със сигурност/. Гледаме и не вярваме, гледаме и не вярваме...

Тези хора минават като обезумели на места, на които друг би се зачудил дали изобщо да мине, а онези просто прелитат над тях. Не може обаче да не се отбележи, че излъчват невероятна сигурност. Колкото и безумно да минават, изглеждат изумително стабилни. Зрелището наистина е главозамайващо. На моменти тези смелчаци направо ми приличат на артисти, на творци, един вид. Правят толкова красиво каране, така си играят с колелата, че не е възможно да се опише какъв кеф е да ги гледаш.

За четирите дни, през които обикалях нагоре-надолу, видях толкова неща, че още не мога да ги осмисля. Чувството да си на няколко педи от най-големите имена в този спорт, които прелитат един след друг, е наистина незабравимо.

За фор кроса почти нищо не мога да кажа; гледахме с интерес карането, което беше не по-малко невероятно за нас, но не му отдадохме особено значение.

Едни от най големите състезатели отпаднаха рано от борбата. Сред тях - и претендентът за титлата Брайан Лоупс; последваха го Дан Атертън, Седрик Грасиа и др.

През цялото време се утешавахме, че и ние бихме могли да караме така, стига да тренираме колкото тях. Че не е толкова невъзможно - и те са хора, но са много напред с "материала" и кога ще ги стигнем и дали изобщо ще ги стигнем...

За съжаление, никое от нашите момчета не се класира за финала на спускане, което всъщност не е голяма изненада. Няма обаче да се отчайваме, ще продължаваме да караме и да радваме феновете на този спорт на национално, и - дай Боже! - на световно равнище.

Крайното класиране няма да го коментирам - всеки може да го види. Но си позволявам съвет: ако имате имате възможност да идете на такова голямо състезание, не му мислете много - идете!

Аз направих така и това вероятно е най-доброто, което можех да направя за себе си."