Срещнах  Г.  наскоро в един от луксозните софийски бутици - пръскаше стойността на месечната ми заплата за нови ботушки, усмихваше се дяволито и повтаряше „Моя ме изпрати да си купя нещо мъничко."...

Г. беше от жените без един ден трудов стаж в каквато и да е област. Въпреки това, по почти магически начин съумяваше да си осигури средства не само за прехрана, ами за луксозен живот с всевъзможни екстри. Как ли? Като се „влюбваше" в подходящите мъже...

Запитах се какво провокира младите (и не само) жени да се държат като „златотърсачки"? Г. ми каза:

„Мила, аз не смятам, че има нещо лошо в това да търсиш по-добър начин на живот за себе си. Да, наистина всичките ми приятели са били хора с пари, възможности, власт. А аз по принцип нямам това. Имам само себе си - това са моите активи. Може да звучи грозно и гадно, но човек се оправя в живота с това, с което разполага. Сега аз имам пари, възможности и власт, а те имат жена до себе си."

Разбрах я - сексът тук беше разменна монета. Макар и може би да влагаше някакви чувства, тя не губеше разсъдъка си като някоя хлапачка. Тя владееше мъжете по един, колкото и унизителен, толкова и изтънчен начин.  Сексът беше нейното средство за съревнование. И то не толкова като начин да си съперничи с други жени за сърцето и портфейла на господина - такива мъже имаше предостатъчно, а и тя знаеше къде да търси.

Тя се съревноваваше с обстоятелствата, съдбата - уреждаше живота си, без да чака повишение от нагли шефове в службата или да проси „джобни" от родителите си. Използваше желанието на мъжете до себе си да я притежават, за да удовлетвори своето женско желание да притежава.

„Разбира се, за всичко си има цена.", споделяше Г. „Някои от тях не са приятни хора - груби или просто скучни, никога не се задържам при тях". Опитах се да я попитам, без да я обидя, къде смята, че е разликата между това да си нечия финансирана любовница или просто платена компаньонка?

„Ха-ха! Разликата може би е почти недоловима. Състои се в това, че нещата, които получаваш - всички глезотии, пътешествия, подаръци, угаждане - не трябва да са за сметка на достойнството ти. Третираш всичко като сделка: той има някаква власт - финансови средства, но и аз имам някаква власт - секс или дори любовта му. И ние просто ги разменяме...Аз мога да бъда с някого, с когото знам, че няма да имам проблем къде и какво да ям или облека. Но не мога да бъда с някого, който ще смята, че ми прави услуга."

Г. ме гледа решително, като бизнес дама, открила просперираща идея. Да, тя определено има власт - достатъчно, за да се издигне в живота. Но достатъчна ли е подобна власт, за да бъдеш доволен от живота?

Материалът е предоставен със съдействието на социалния клуб за необвързани

Forward Singles