Преди имаше комунизъм. Преди има-няма 20 години си го имаше, беше жив или поне мърдаше още. Водеше се социализъм на базата на марксизмо-ленинизма, обаче си беше загубена работа. Но учеше хората, които живееха в него, че от този строй по-добро няма. Учеше ги колко е справедлив, как прави хората по-добри, как създава блага в името на обикновения човек, как всичко в строя е насочено и създадено този обикновен човек да бъде щастлив. Въздигаше в култ работата, защото е полезна за обществото и т.н. бла-бла.

Като всеки строй, комунизмът си имаше врагове - лошите капиталисти, които искаха ядрена война, кликата от Уолстрийт, която имаше империалистически финансови претенции, капиталът. Основна част от комунизма, негово ядро и основа бяха усмихнатият, благ и трудолюбив работник, веселата пионерка с червена връзка и добрият и храбър войник. Същества, лишени от пороци, притежаващи всички положителни качества, строители и ползватели на строя. Библията на този строй бе “Капиталът” на Маркс.

Работникът обаче се пропи и купуваше касетки на Лепа Брена от тираджиите, пионерката забременя в шести клас и, след като роди, започна работа в завод за торове, а войникът изнасили един новобранец и после се застреля, защото го чакаше дълга поредица от изнасилвания в дисципа.

Сега си имаме демокрация. Тя също ни учи, че е най-правилният строй, че тя създава блага за тези, които работят и разпределя една част от тях за тези, които не могат да ги създават. Не се бърка в личностите и мненията ни, стига да не пречат на околните. И демокрацията учи, че е най-справедливият строй, измислян някога, че тя подстрекава качествата на хората да се развиват, да печелят пари, да правят живота си по-хубав, по-богат, по-пълноценен. Че дава равни възможности на всички да успеят в житейския си път и че всеки, който положи усилия, може да има такова жилище, такава кола и евентуално такива цици (имплантирани или в шепата).

Демокрацията, като всеки уважаващ себе си строй, също си има врагове - арабски терористи, остатъчни комунисти, расисти и т.н. Има си и библия - писанията на Адамс, Смит и други видни икономисти, доказващи как частната инициатива по хикс е равна на много богатства. Има си и идеалите - напомпан във фитнес бизнесмен с куфарче и частен самолет, мис Мокра фланелка Тенеси (примерно) с кариера като певица, актриса и модел, младо, образовано и красиво момче/момиче от корицата на проспект за някой университет с усмивка тип “не може да съм толкова щастлив/а, платих едногодишната заплата на баща ми, за да се уча и да сполуча”.

За бизнесмена се оказа, че търгува с органи на отвлечени деца и оръжие, миската лепнала СПИН на цялото жури и част от публиката, а младото студентче стана адвокат в голяма кантора, работеше в зала със 160 такива като него и споделеното му с още двама колеги бюро се оказа, че е точно до тоалетната. Работи там, докато не го прасна инфаркт на 35 години.

В древна Атина Аристотел - човекът, поставил началото на 2 реда списък с науки, се кълнял, че няма по-справдлив строй от робството. Защото на човека му е заложено да бъде или роб, или господар и само на силните роби им е писано да издрапат до господарско място. За останалите - ярем. Никакви равни права, стартове и прочие.

И този строй си е имал правото да претендира за най-справедлив. Робите са умеели да работят, господарите им са били длъжни да се грижат за тях, къде от морал - да не са прекалено жестоки, къде от интерес - да не си потрошат собствеността. Господарите ставали богати и умни, робите - повече и добри работници, имало е изгода за всички. Имали са и библия - в нея пишело как робът трябва да се подчинява на господарите си, а господарите да обичат робите си. Това е бил достатъчен аргумент.

В чист вид този строй не е жив, а под мутации съществува все още тук-там. Няма да привеждам примери за господар, убил от бой роба си и роб, запалил жив господаря си. Както и за свободен човек, продал се в робство или за откупил се роб, на свой ред станал робовладелец.

Ако един строй е добър, то без съмнение друг е лош. Оттук тръгва и въпросът кое е добро и кое е зло. И всичко се заплита в празен спор на индивидуални призми.

Обаче едно е валидно винаги - вярата в нещо. Че едното (чуждата гледна точка) е неправилно, лошо, глупаво. Или вярата, че нашата гледна точка е правилна, умна и единствено вярна. Вярата, точно както нагона, омразата и любовта, е черта на човека. Строеве и религии идват и си отиват, оставят своят отпечатък, а човек не се променя или се променя съвсем малко.

http://nakom.biz/