Страдам от безсъние. Точно така, не мога да спя. Откак се помня – или поне откакто нашите ми разясниха, че да умреш е като да заспиш и да не се събудиш.

От едната ми страна похърква Kiff, от другата – котаракът. Ей, много шумно диша тоз котарак. Сумти като таралеж – можеш да познаеш къде е само по сумтенето. А когато се е настанил на главата ти с муцунка в ухото ти, да не говорим.

Най-напред мърка като генератор, после заспива и почва да сумти. После издава някакъв котешки звук и се стряска – явно сънува нещо. Не е трудно да познаеш какво сънува – най-напред потреперва с лапички, все едно бяга, изритва ме няколко пъти по ухото, след което започва да се облизва и да примлясква, все едно си хапва манджица.

Определено не го спохождат сънища като моите, че Стивън Сегал иска да се жени за мен, а аз бягам и му викам: “Остави ме на мира, глупако!”, а после идва Батман и ме спасява. Май тогава бях прекалила с гледането на филми. Обаче в автобуса България -Чехия пускат само тъпи екшъни, а когато човек е в полу-дрямка, сюжетът на филма сякаш сам му се забива до подсъзнанието.

Де да можех да заспивам и вкъщи така, както заспивам в автобуса. Кача ли се на превозно средство – автобус, кола, влак – до пет минути съм задрямала. Тръскането и люлеенето ме приспива като нищо друго.

От другата страна Kiff се киска насън. Какво постоянно се смее на сън, не мога да разбера, все едно вицове му разправят. Неговите сънища явно са много весели – дори съм го чувала няколко пъти да пее насън. При това, когато е буден НИКОГА не пее, дори не си тананика, понеже нямал глас. Може би и аз пея на сън, кой го знае, като няма кoй да седи буден да ме слуша... Все съм аз, дето не мога да спя и слушам останалите как бълнуват. Добре, че не съм живяла с някой сомнамбул – съвсем нямаше да ме остави да се наспя.

Поглеждам си мобилния телефон – легнала съм си преди един час. Мамка му, мамка му, искам да заспя.

Как сумти този котарак... да не би да е пипнал някаква настинка? Опитвам се да си преместя главата по-настрани, но той в просъница се настанява още по-удобно върху нея и ми бръква с лапа в ухото. Няма значение, решила съм да спя и ще спя. Цялата съм отпусната, дишам равномерно... Разхлабвам всички мускули...

Абе, тия от общежитието не се спряха. За тях няма делник, няма празник – купонът тече всеки ден. И за какво им е това зайче, дето го гледат на двора? Ако е домашен любимец, да си го приберат вътре. Да не смятат да го угояват и да го колят, че го държат на двора? Горкото животинче, постоянно се свива под пейката, да не го вали дъждът. Не знаят ли, че зайците си умират да се заврат в някое кьоше? Поне една клетка да му бяха направили, а не по цял ден да се пули там и да трепери...

Сега ако не заспя, утре ще се събудя чак следобеда и целият ден е отишъл на кино. И вечерта, естествено, няма да ми се спи и ще си обърна режима отново. Ако ме оставят сама на себе си, ще будувам цяла нощ и ще спя през деня, така го виждам. Не е ли глупаво, че живеем в общество, което тотално игнорира совите, въпреки че сме една трета от цялото население? Не, ставай в седем, лягай в единайсет, все едно всички имат един и същ биоритъм... Да взема да организирам едно сдружение на совите и да демонстрираме за правата си...

Край, няма да се спи тази нощ. Вземам си книжка, пренасям креслото в кухнята и се отдавам на нощен живот...

http://whatsthatcrap.blogspot.com/