На бурлесково парти на Moet&Chandon в клуб-кабаре "Маскара", чийто слоган би бил "Ела в Маскара, за да се омаскариш!", бяха положени извънредно извратени усилия да се наподоби разврат. Понякога се питам, когато всички напират да бъдат страшно скандални и разпуснати, не е ли всъщност единствено невинността, която може да произведе скандал? Всичко останало е кавър версия на кавър версията на разврата.

Каква бе сценографията? - ще попитате.

На входа бе разположен кокетен дамски секретер с черен лак, на който кабаретна дама в нещо като скъп комбинезон си реди пасианс с карти с мъже, простете,... с голи пишки. Не видях какъв патлак й предвещаха картите, защото побързах да вляза вътре. Вътре – монтиран цял креват с возглавки и някои го изпробваха под надуваем полумесец и други раздутости. Някаква дама надуваше балон от кондом, и както едно време имаше една песничка - „Ето ти един бонбон“, исках да й кажа да запее: „Ето ти един балон – целият е от кондом...“ Друга кабаретна дама, поседнала в бержер в английски стил, цялата в бяло, пуща сапунени мехурчета и гледа гостите, сякаш всеки момент и те ще се пукнат и изчезнат.

Голо момче с мъртвешки бледна пудра и бяла перука като от захарен памук, изобразяващо Купидон, вероятно както би си го представила една Вивиан Уестууд, хвърга розови листенца и като го видя турският консул, взе че глътна въдицата. В нещо като душ-кабини танцуват полуголи мъже, намацани с някаква сатенираща емулсия. Струпвания на купчинки на плезещи се гейове пред тях. Моделки в черно, с чорапи с ръб, водят на сребърни верижки млади жигола по копринени боксери, тричетвърти чорапи и лачени чепици. Единият бе увенчан с глава на лъвче, а другият на Зайко Байко или Плейбойко.

Следваше да се допусне, че техните предводителки-черночорапки са ги превърнали в опасни секс-бестии... Белослава, Алекс Раева и Йоанна, в нещо средно между сецесионни роби – Поаре и пеньоар, изпробваха уж разюздан джемсешън и някои бяха предубедени да им повярват, ала аз не бях сред тях, разубеден, защото ми се стори като много да се пънеха, а една истинска джаз-певица може да те побърка с едно снишаване на гласа, или дори замълчаване. В паузите певиците призоваваха мъжете да се съблекат, но никой не си свали гащите...Хедонисти и хедонистки сластно поклащаха бедра, предоставени им за рекламно-еротични цели...

Калканджиева, цялата в черно, придружена от неизбежен букер и дама, която определено прилича на госпожа Магда Гьобелс, отбегнала самоубийството в бункера на Хитлер и впуснала се във fashion jeau d'esprit, се клатеше в ритъм като мегаяко развеселена и като да търсеше огледало, в което да се потвърди тая мегаяка веселост и като се потвърди, да вземе че и да се умножи. Асенчо Асенов от едничкото „Едно“, в странен черен анцуг, приличаше на треньор по вдигане на тежести в оставка.

Пирамидалният Дуков разнесе с голямо умение определено несредноевропейския си череп. Из салоните се разхождаше ексцентрична дама с рамка на картина, обесена през врата. Може би бе счела, че е „Портретът на Дориан Грей“? Но този прякор отдавна, още от студентските години в СУ, е запазен за елитарната Кристина Патрашкова, състезаваща се с Имелда Маркос не по брой на обувки, а по брой на очила. В сепаре най-недодяланите парвенюта на света се тъпчеха с хапки и гледаха победоносно вакханалията.

Някакъв ми направи комплимент за двойния възел на вратовръзката ми и аз му отговорих, че винаги когато възнамерявам да се обеся, си правя двоен възел. Дама с вид на застаряла звезда на соцестрадата ми се похвали, че натирила някакво жиголо от дома си, след като безсрамникът си купил седем чифта обуща за нейна сметка... Горката спестовница-сексманиачка!

Всичката тая бурлеска бе гръмко наречена „Парти под мотото Like Women do it“ и се явява част от проекта Tottally Erected Events. Ох, сега пък ще ме ругаете, че ползвам неясната дума бурлеска! А водевил става ли, моля? А фарс? Не го овладях тоя език и това си е...

Възниква неотложно въпросът, който тотално надървените Tottally Erected очевидно нямат сили да си зададат - "Защо правят все едно и също парти?" Плановичките на евентуалните надървяния май са се поизчерпали в идеите, кой какъв да си го направи и си мислят, че това е останало незабелязано. А не е останало незабелязано.

„Как да го помня, като не помня какъв му беше“ - казва лежерно героиня от театралния вариант на „Опасни връзки“ по Шадерло де Лакло и това ме размеква да си кажа „Как да ги запомня, като, простете, не ме дървят“...

Въобще - бурлесков Содом и Гомор за целите на рекламно-комерческата индустрия.

Да ви кажа ли предварително какво не ще разберете пак в този текст? Невинността. Тъй като ви липсва невинност, словото ви се явява и ще ви се явява само като словоблудство... А това, простете, не е богоявление.