Едни от първите ми детски спомени са свързани с изграждането на представата ми за жената, като за най-нежното, красиво и добро същество, което е създал Бог. Може би тази представа изгради майка ми, която беше по - консервативно възпитана и държеше да се отнасят към нея, като към истинска дама.
Въпреки, че социализмът господстваше, а комунизмът „чукаше на вратата" и тогавашните идеолози, искаха да изградят образа на съвременната жена, като труженичка през деня и майка, и съпруга през останалото време, на което те викаха „равноправие между половете", жените все още намираха време да са чудесни майки, прекрасни любовници и най-добрите домакини, които всеки мъж можеше да си пожелае. Те бяха крепители на традициите ни и пазители на религията ни, въпреки репресивните мерки, които прилагаха тогавашните идеолози, наричани - комунисти. Те бяха тези, по които всеки мъж, можеше да загуби ума си, надарени с красота, интелект и превъзходно възпитание с прекрасно отношение към семейството.
Може би малко от тях се интересуваха от израстване в кариерата си, но всички полагаха огромни грижи за децата си и резултата си струваше. Нямаше наркомания. Алкохолът беше почти непознат за тийнейджърите. Започнахме късно да водим полов живот, но бяхме вече достатъчно зрели, за да го практикуваме. Учеше се много и постоянно. Имахме изграден вкус към спорта и се трудихме здраво в семейната общност въпреки, че бяхме деца.
През годините, пред очите ми картината започна да се променя. Жените ни започнаха да се съревновават с нас. Упражняват типично мъжки професии и искат не само да са добри, а по-добри от мъжете. Постепенно изместиха вниманието си от семейството, към кариерите си. Това ги направи по-агресивни, егоцентрични и себични, по- отдадени на своето собствено его, отколкото на нуждите на децата си- такива каквито сме ние. Сега вече те ухажват и прелъстяват и го правят много по- добре от нас, дето се вика и ни чукат, въпреки че понякога ни оставят да си мислим, че ние го правим.
Предполагам, някой ще каже, че еманципацията е виновна за всичко! Може и да е така, но ние не усетихме как постепенно, тя прераства във феминизъм, а вече се изроди и в сексизъм, защото ние мъжете с типичното си чувство за превъзходство, заети с мисли за собственото си величието не успяхме, да усетим как жените ни, бавно набират инерция, как постепенно, но трайно променят навиците си, как от потиснати се превръщат в сила, която вече ни превъзхожда. Сигурен съм, тяхната сила ще продължава да расте, защото те са по адаптивни от нас и по добре овладяват средата в която живеят.
Да, така е. Навлязохме във века на Матриархата. Той е на жените и те постепенно изземват основната роля на мъжа, да прави кариера и да осигурява насъщният. Какво обаче ще стане, с горките ни деца?!?
Източник: http://govorilnq.net
Матю
на 24.06.2010 в 13:34:28 #12Е, мачовете успяват донякъде да запълнят липсата на нов материал... но за след това не ми се мисли.
Матю
на 22.06.2010 в 11:28:53 #11Днес ще запаля свещичка за "Автора". Кажете ми поне горе ли да я сложа или долу в пясъка да я бодна?
Матю
на 20.06.2010 в 10:07:02 #10И в буря, и в пек ние чакаме нащрек! Пляскаме за текстче ново (илюстрирано със нещо голо)
Матю
на 18.06.2010 в 12:18:10 #9Емо13
на 15.06.2010 в 08:27:29 #8Чакай, жегите щели да минат в края на седмицата... Тогава може и да видим нещо ново. При тези температури дори и на блогърите, които винаги са най-възмутени сред възмутените, им се потят пръстите при досег с клавиатурата.
Матю
на 14.06.2010 в 17:48:47 #7Продължаваме да пляскаме насърчително и с надежда. (Някой иска ли да ме смени, че ме заболяха дланите?)
Матю
на 12.06.2010 в 12:27:27 #6Ако изръкопляскаме силно и продължително, това ще ускори ли идването на следващия материал в рубриката?
tanjer
на 05.06.2010 в 11:32:31 #5Развесели ме... Значи жените в миналото са били "чудесни майки, прекрасни любовници и най-добрите домакини", но към края на материала разбирам, че всъщност били потиснати. Не разбрах и къде е ролята на мъжа в цялата тази история? Освен, че е представен като безгласно мекотело, което безпомощно наблюдава промените в половинката си?! Бащата е точно толкова родител, колкото е и майката! И независимо от това, че на жените им се налага да работят, особено в последно време, не смятам, че това ни прави по-лоши майки. Човек или притежава възпитание и ценности, или ги няма. Изключвам, разбира се, от казаното жените, които не желаят да създават семейство. Въпрос на избор. Както всъщност е и при мъжете.
iennin
на 02.06.2010 в 11:10:01 #4На мен написаното ми се струва доста глупаво. Аз съм мъж от 7 години съм женен с две деца. В България специално нещата за жените са трагични, заплащането на труда им е поне на половина, това вече ги превръща в нешо като роби на мъжете си. За мен равенството между половете се изразява в тотална способност за разбиране на нуждите на другия пол, и безгранично уважение на неговите потребности и интереси. Това в момента го няма в около 95% от мъжете, при жените се проявява но по-скоро като следствие на горе посоченото робство. Една жена с нищо не е по длъжна да гледа децата на мъжа от самия него. Истините са прости но не са изгодни за повечето хора затова се забравят и се възприемат модели, сякаш всичко това е правилно и редно. Не е редно една жена да се грижи повече за децата от мъжа запомнете готова. Всичко друго е носталгия по едни отминали времена. Освободете жените си.
Поручик Ржевски
на 01.06.2010 в 14:14:42 #3Прочетете "Краят на феминизма" от Никонов. Човекът си го е написал брилянтно. По същата тематика.
mouse-over
на 01.06.2010 в 01:02:06 #2Много пунктуационни грешки беее... Иначе да, звучи съвсем като искрена изповед и ми допада факта, че не се е впуснал в демагогско противопоставяне пишещия. Става за четене
Матю
на 31.05.2010 в 13:26:55 #1shljko, това същото ли е като онова, дето пусна преди година, или има някаква актуализация на текста и идеите?