Един бивш приятел ми донесе някога една прекрасна шапка от командировката си във Франция. Тя се оказа далеч по-издръжлива от връзката ни, предвид че и до днешен си нося шапката, а него закачих в гардероба с отношенията, на които им е минала модата.
Какво ни остава от връзките, които някога с плам сме поддържали и за които сме се борили със зъби и нокти, защото някога си е заслужавало? Колекция от касетки с музика, коята не слушаме, няколко стари тениски, които са по-удобни пижами от собствените, може би очила, забутани някъде, които са криели прекрасни очи, гледали ни влюбено. И когато оставим настрана бездушните предмети, натоварени с толкова емоционален багаж, установяваме, че всъщност емоционалният багаж е даже повече!
Спомени, които не ни оставят на мира и ни пречат, казани думи, които ни спират, остатъчни чувства, които ни дърпат назад - любовни сувенири от не една или две връзки. Ако можеш да ги затвориш в една стая, това сигурно ще е склад от непотребни, умилителни вехтории.
Такава вехтория е недоверието - дали защото си бил наранен или ти самият знаеш на какво е способен безразличен вече партньор, със сигурност си си задавал въпроса „Ами ако и той/тя се окаже същия/ата?". Същият ревнивец, същата глезла, същият неверник, същата манипулаторка - коя връзка издържа пренесени в настоящето минали проблеми? Затова започва да важи правилото „винаги едно на ум" и вариантът да отвориш сърцето си без предразсъдъци те плаши повече от това да отблъснеш някого.
Отдаваш се и на отчаянието... Затворил си го в някой шкаф и уж си излекуван и готов да обичаш, но то си седи там и те гризе отвътре - ами ако никой не започне да те обича? Защото някой някога ти е казал, че няма повече да те обича.
Запазил си и заблудата, че си нежелан и непълноценен. Ако си чувал, че не си достатъчно добър (в отношението си, в леглото, в работата си), нищо чудно и да си повярвал. И криеш несъзнателния спомен, че нямаш стойност.
Страхът от минали травми (душевни и дори физически) е сувенирът, с който най-трудно ще се разделиш. Всеки спомен е предизвикателство към новите хора в живота ти да рушат стените около сърцето ти и да се опитват да те достигнат. Но няма смисъл да се страхуваш от непознатото. Защото дори да се окаже, че пак си пред провалена връзка - поне вече знаеш как да се справяш с нея...
Понякога хората слагат и маска - наследство от времена, когато са я ползвали, за да прикриват истинските си емоции или страни на характера, защото на любимия човек няма да му харесат. Вече по инстинкт решаваш, че трябва да си мила, отстъпчива, грижлива, спокойна и плаха, за да му направиш впечатление. Или трябва да си уверен мачо и не можеш да си позволиш искрено да споделяш какво те тревожи (защото една бивша те е нарекла „мрънкало").
Може би най-лошото, което ни остава в разбитото сърце е примирението. Понякога със съдбата („Вечно попадам на лоши момчета"), но понякога с нещо полу - перфектно. Чувала съм разговор - „Е, вярно, че не е кой знае колко привлекателен, но ми помага с чиниите", „Е, не е най-яката мацка, ама ще ми роди децата".
Особено когато годините си минават, обзема те паника, че „ти е минало времето" и бързаш да закараш към олтара, първият, който те почерпи кафе в барчето в службата.
И накрая, когато погледнеш в склада с остатъците от любовта, те обзема и недоволството. От това, че може би, докато теоритично си разсъждавал кои сигнали да разчиташ като знак, че нещо пак ще се обърка, на практика си пропуснал най-хубавите мигове край себе си.
Материалът е предоставен със съдействието на социалния клуб за необвързани
poker
на 26.05.2011 в 06:34:12 #2Какво остава след връзките ??----зависи от връзките и хората в тях---понякога мил спомен-- понякога жестоки поражения----много безсънни нощи -- а може и материални поражения---особено когато са осэществени от........ Урагани с нежни имена
Матю
на 18.05.2011 в 16:49:42 #1За протокола - прочетох го. Сега извън протокола - от FS могат ли да предложат нещо от някой самец ... Надявам се да не звучи обидно, ама single не е естествена дума в езика ни, хеле пък forward. Та ми е интересно да чуя и гледната точка на самците, а не само на самките ... Тй че, "Напред Самци!" А това пък ми напомни за един стар виц. Някакво честване на жълтите плочки. Стар циганин и млад циганин стоят отстрани и гледат. Минава група жени и младият циганин, подскачайки: -- Тате, дай да ги почвам, бе. Не мога повече да трая. Ади бе! Възрастният стои невъзмутимо, оглежда жените отпред, после отзад, и казва: -- Добре, давай! -- при което младият циганин буквално се врязва в групата и се провиква на висок глас: -- Печени семки, моля. Фунийка за 30, две за 50.