Вчера, 23 юли, се състоя вторият ден от фестивала Sonisphere у нас, когато на сцената се развихриха Stone Sour, Alice in Chains, Manowar и Rammstein. Предишния ден имахме честта да видим всички групи от Голямата четворка на една сцена - Anthrax, Megadeth, Slayer и Metallica.

И така влизането през втория ден протече също така гладко както на 22 юни, нямаше големи опашки, чекирането ставаше лесно и бързо. Първа излезе родната банда Skre4, която показа завиден ентусиазъм и даваше всичко от себе си, за да ободри събиращата се публика. Момчетата на сцената бяха енергични и правеха непрестанни опити за контакт с публиката.

Почти не усетихме кога дойде времето за първата от чуждестранните банди на вечерта - Stone Sour. Кори Тейлър, познат ни като вокалистът на Slipknot, беше в добра форма и се представи изключително професионално. Преди няколко седмици басистът на Slipknot почина от свръхдоза наркотици, а Кори Тейлър обяви, че поставя бандата в застой до 2012 г. За добро или за зло той разкри, че ще се посвети изцяло на Stone Sour, които забиха мощно у нас.

Въпреки кратката засечка със звука по време на откриващото парче Mission Statement, това едва смути Тейлър, а бандата изсвири най-големите си хитове и няколко чисто нови парчета. Stonе Sour забиха пред нас със същата страст, която виждаме в много по-млади банди с една единствена цел - да спечелят симпатиите на публиката. Очаквано най-големият хит се оказа парчето Through Glass, а финалът дойде с 30/30-150.

Подготвяйки се за Alice in Chains в атмосферата се усещаше, че тези две банди са там, за да печелят oдобрението на публиката, за разлика от ветераните на 22 юни, които просто се появиха, потрошиха всичко живо и си тръгнаха.

Сиатълските представители се появиха около 18 часа, свирейки Them Bones. Парчето бе първото, което чухме от култувия албум Dirt. Нямаше как да не се усети липсата на Лейн Стенли, но въпреки това Уилям Дювал доказа на живо, че е достоен заместник. Публиката в голямата си част бе пасивна като се обаждаше единствено на припевите в парчета като Dam That River, новата Black Gives Way To Blue и др. Кулминацията дойде с Man in The Box, където почитателите бяха най-гръмогласни, а край на сета сложи Rooster.

Вечерта поднесе и друга изненада - ужасяващо мрачно и хладно време, сякаш част от цялото настроение, което трябва да предхожда появата на Rammstein, но все пак без дъжд. Мнозина от публиката се бяха запасили с дъждобрани, предвид опита ни от предишния ден, но природата ни пожали. През това време подготовката за появата на "кралете" от Manowar течеше с пълна сила.

Сцената се запълни от допълнителни колони, а членове от екипа на групата позираха пред публиката за снимки и правиха физиономии. Започнаха да се дочуват тихи звуци от колоните, които бяха разпознати от феновете като интрото на Manowar - интро, което продължи обхвана голяма част от времето, предвидено за групата.

Все пак Джоуи ди Майо и компания бяха посрещнати с аплодисменти. Бандата явно не отчете факта, че този път разполага само с 1 час на сцената, а не 5 и изхаби по-голямата част от времето си в скучни и ненужни сола и хвърляне на подаръци в публиката (За момент да се объркаме, че е дошла Коледа?!).

Този път не чухме българския химн, но за сметка на това Ди Майо каза няколко изречения на български език като едновременно с това бе почетена и паметта на Рони Джеймс Дио: "Искам да отдам чест на двама наши братя, които скоро си отидоха от този свят - Георги Панайотов, истински воин - и Ronnie James Dio - приятел на Manowar и България!", след което отново ни бе напомнено колко велика е България, преди да чуем пак Heaven&Hell (Предишния ден Anthrax направиха същото). И така сета на Manowar завърши - с повече приказки и мотаене, отколкото музика.

Настъпиха минути на очакване, очакване на зрелище, което България не е виждала досега. Rammstein бе една от групите, за които до скоро смятахме, че нямаме нужните ресурси, за да поканим. За щастие на родните фенове тези твърдения се оказаха погрешни и Rammstein най-после стъпиха на родна почва.

На сцената кипеше трескава подготовка. Екипът на немците бе така многоброен, че буквално запълваше цялата сцена, а нейното преобразуване се случваше светкавично. За да бъде все пак запазен елемента на изненадата над сцената се спусна дълга черна завеса. Из родните медии много се писа за шоуто на култувите немци в Белград, но както сме свикнали винаги да става, отидохме на концерта с известни опасения, че шоуто ще бъде орязано сериозно.

Минути след 21 часа дойде моментът да разберем дали наистина ще стане така. Черното покривало се свлече, а зад него се разкри ослепяващия немски флаг, който бе провесен пред цялата сцена, а вятъра и прожекторите го направиха още по-зловещ. Няколко секунди и той падна, а зад него под звуците на новата Rammlied Тил Линдеман пееше облечен като клоун и със светеща уста. Индъстриал бурята продължи с още хитове от последния албум на бандата "Liebe ist fur alle da".

Шоуто с право бива определяно за едно от най-зрелищните и гротескни в историята на музиката. Трудно е да се опише всичко, което правеха музикантите от Rammstein. Ролите и сценариите непрекъснато се меняха, а самата сцена бе като жив организъм и се трансформираше непрестанно. Почти с всяко парче прожекторите и декорите сменяха функциите и позициите си. Огнени пламъци и фойерверки приветстваха кулминационните точки и припевите в парчетата.

Вниманието бе най-силно приковано, когато вокалистът и китаристите на бандата сложиха страховити устройства пред устите си, които бълваха огнена струя. През това време звучаха Feuer Frei!, Ich Tu Dir Weh, а по времето на Benzin на сцената бе изкарана бензинова колонка, докато Линдеман се разхождаше с горелка в ръка.

На Links 2 3 4 голяма част от стадиона маршируваше заедно с музикантите на сцената като веднага след това чухме невероятната Du Hast, която накара всички присъстващи да подскачат и пеят с пълно гърло. За финал на редовния сет бе оставена провокативната Pussy, където Тил си позволи да вмъкне и български еквиваленти на думи от припева ( Получи се нещо като "You've got a п*тка, I have a к*р") като момент по-късно беше възседнал оръдие с формата на полов член, с който пръскаше със символична "бяла пяна" първите редове на публиката - кратко сбогуване, поклон и сцената потъна в мрак празна.

Разбира се, нямаше заблудени, че това може да е краят на зрелището и въпреки това многохилядната публика огласи стадиона в истеричното си желание да види секунда по-скоро групата в действие. Моментът не закъсня и Rammstein се завърнаха със Sonne. Haifisch пък бе придружена от нестандартно пътуване на клавириста Кристиан Лоренц с лодка върху повърхността на море от ръце.

Той бе замерян с какви ли не тениски, знамена и др., но обърна внимание единствено на шал в сцеветовете на националното знаме и знака на националния ни футболен отбор, който си сложи и не свали, докато не се завърна на сцената.

Силната Ich Will сложи финала на зрелището, последва отново дълбок поклон. Няколко думи, с които членовете на бандата изразиха своята почит и благодарност към родните фенове и това бе краят. Трудно е за вярване и асимилиране какво точно видяхме през последни час и нещо, сякаш времето бе изтекло някъде и всичко се случи само за миг. Остава да се надяваме, че Rammstein ще се върнат възможно най-скоро, за да може да се насладим отново неповторимото шоу.

Така и завърши вторият ден от Sonisphere феста, оставяйки дълбока следа в родната ни музикална култура. През останалата част от годината ще живеем с мисълта какво ли чака на следващото издание на фестивала у нас догодина.