Някой ден всички съвременни приказки ще започват така:

„Имало едно време една принцеса. Като повечето себеуважаващи се принцеси в 21 век, тя също била оплетена във всякакви социални мрежи, синхронни и не дотам канали и какви ли още не извращения на Глобалната мрежа. Един слънчев ден, цъкайки лениво от икона на икона, Нейно височество случайно се зазяпала в чужд профил нейде из Facebook-а си. Той принадлежал на Принца, разбира се.

Та разхвърчали се едни коментари под коментари, едни friends in common, страшно чудо ви казвам. Така, докато не се стигнало и до Първото лично съобщение, което предвид огромното количество от хора в списъка на Принцесата, си било адско внимание и било еквивалентно кажи-речи на първа реална целувка...”

В по-конспектирания си вариант ще бъдат просто:

„Принцесата се regg-нала, Принцът я add-нал и оттам като се развихрила една любов през 9 провайдъра в 10-ти... мани-мани”.

Сега по-сериозно. Винаги съм се чудила защо хората толкова отричат запознанствата в Интернет. Ок, съгласна съм, че нищо не замества контакта лице в лице и този тип комуникация има страхотни бъгове, но все пак...

Facebook и нет-а са просто още един начин да се запознаеш с някой. Дали ще е в някой бар или на „сИдянка” - на кой му пука, бе копеле?!

Всички сме вързани. Факт е, приемете го вече. Не казвам, че е хубаво... то просто се случва.

Но да не се отплесваме от историята. Та:

„Съвсем (не)разумно тези съобщения довели до среща. Принцесата – изтръпнала, претръпнала, потръпнала - поне знаела как да различи Принца сред стадата бели коне и други моткащи се под прикритие приказни герои (нали споменах, че имала малкия му архив сними сред Голямото село). Извън монитора, без клавиатура... Някак странно било. Но още по-удивителен бил фактът, че все пак имали за какво да си говорят. Напук на Skype, всички изписани думи, денонощното кибичене и правилата – те все още не знаели нищо един за друг”.

Така си е. Ако някой ти допада онлайн, това е илюзия. Ако ти хареса и извън лъжливото пространство – можеш да се надяваш да е съдба:).

„След няколко бири (сок от глухарчета в цензурирания вариант) най-сетне устните им направили това, което отдавна се очаквало – спрели да бла-бла-кат глупости и просто се допрели. Ръцете, които доскоро шарели по клавиатурата, се вплели, а снимките изведнъж се превърнали в няма-такава-реална-холограма! И тогава..."

Ха-ха, ще ви се! Няма да ви кажа какво се случило. 

Само ще споделя, че въпреки неистовите си параноични убеждения, Принцесата скромно се от-list-нала като single във Facebook.

Ей така, за да види какво ще се случи.

Понеже й писнал статусът й.

Защото трябва да се вярва в приказки!

Дори да започват по възможно най-глупавия начин:).

 

http://julllinkata.blog.bg/