На всеки му е минавала мисълта.

Ако ми кажеш, че никога не си мислил(а) за самоубийство, ще те нарека лъжец (лъжкиня). Не говоря за желанието доброволно да причиниш собствената си смърт. Говоря за мисълта. Мисъл от типа:

„Я каква гледка има от 13-ия етаж. Какво би станало, ако се прекатуря през парапета? Толкова е нисък. Дали главата ми ще се размаже върху бетонната плоча?”

„О, колко бързо идва мерцедесът в насрещното. Сигурно кара с двеста. Трябва само лееекичко да наклоня волана в ляво и всичко приключва сега. Дали ще усетя нещо?”

„Този локомотив изглежда железен, масивен и страшен. Ами ако скоча в последния момент върху релсите?”

„Каква хубава ловджийска карабина! Че и заредена. Как ли се е чувствал Хемингуей, преди да натисне спусъка?”

„Майка ми има доста антидепресанти в аптечката. Ако ги изпия всичките наведнъж, заедно с бутилка уиски, дали родителите / учителите / гаджето ще започнат да ми обръщат повече внимание?”

„Със сигурност ще ме дават по новините, ако изляза на публично място и се гръмна в слепоочието. Как ли ще се почувства тогава онази кучка, която ме заряза?”

Всички знаем, че за църквата самоубийството е върховен грях. Християнската религия има доста разумно обяснение по въпроса: Бог дава живот и само Той може да го отнема. Нямаш право да се правиш на по-голям шеф от Шефа. Всичко щеше да е перфектно, ако същата тази църква не беше изтезавала невинни хора, ако не беше горила книги по площадите и ако ловът на вещици и масовите клади ги нямаше в учебниците по история.

И все пак, вярата слага едно допълнително препятствие по пътя към финалното решение.

Според психолозите, инстинктът за самосъхранение е по-силен от всички останали инстинкти. Предполагам, че именно преодоляването му прави самоубийството толкова интересно и притегателно за мнозина. Да, но вече има бънджи скокове, base джъмпинг и пистови мотори. Ако ти трябва адреналин, ако искаш да предизвикаш природата, ако си екстремист по душа, има начини да останеш жив и после да разкажеш какво е усещането.

Някога самоубийството е било достойна постъпка. Изтъкнати люде ритуално са слагали край на живота си заради дългове, защото за загубили война или защото са станали неудобни на властта. Правели са го, за да си запазят честта.

Днес самоубийството е пълна глупост. Дълговете могат да се рефинансират, властта може да бъде осъдена, а от победителите се очаква да платят, за да си оправят зулумите.

Що се отнася до самоубийството, мързелът и егоизмът отново са добродетели. Говоря за здравословния, жизнеутвърждаващ егоизъм и за съзидателния мързел, в които вярвам. Мързеливият човек задължително е и егоист по природа. Той предпочита удобствата. Обича да му е лесно. Стреми се към комфорта. Гълтането на отрова за мишки не попада в нито една от тези категории. Мързеливият егоист толкова много обича себе си, че винаги би предпочел да натопи някой друг или да измисли някакъв изход от кризата, вместо да се занимава с обременяващи неща като самоубийството.

Казват, че най-големият лек срещу всички злини е Любовта. Вярвам, че любовта към себе си е изключително силна спирачка за самоубиеца. По-силна от вярата и по-голяма от честта. Внимателно култивирайте тази любов. Влагайте много труд и упоритост в нея. Защото никой не е застрахован. На всеки му е минавала мисълта, но не всеки е способен да обича себе си. Пък нека ви наричат егоисти.

 http://asktisho.wordpress.com/