В предния си пост бях написала няколко изречения, които бяха особено важни за мен:
“Ако България ми е майка, то Чехия е любимата ми леля. Заобичах я в момента, в който установих, че мога да ходя по улицата, без да ме замерват с камъни и да ми крещят: „Що куцаш ма, да не са та ибали накриво“. Че никой не ме пита при запознанство защо куцам – освен сънародниците ми. Че мъжете ме възприемат като привлекателна млада жена, а не като стока второ качество.”
Както и очаквах, никой не им обърна внимание. Предполагам, че тези, които побързаха да ме оплюят, са били прекалено заети да търсят в текста анти-българска пропаганда, а останалите, по-разумни хора са го подминали, защото "това не е приятна тема" и "за такива неща не се говори".
Е, аз пък искам да поговоря точно за тези неприятни неща.
В България прекалено много хора ме възприемаха не като човек с недъг, а като недъг с прикачен към него човек. В България прекалено много хора смятаха за подходящо начало на разговора "откровено и простодушно" да ме разпитват защо куцам. Евентуалните ми обожатели се срамуваха да се показват с мен пред хора, щото да не стане “свършиха ли се здравите момичета, че тръгна по инвалиди”.
В Чехия, ако хора имат някакви предразсъдъци към мен, то поне са достатъчно тактични и възпитани, за да го крият. Никога, повтарям никога, куцането ми не е било правено на въпрос – поне не и в мое присъствие. Ако ви е хрумнало, че тез двулични чехи просто не умеят да бъдат откровени като нас, българите, бързам да ви уверя, че сто пъти предпочитам да живея сред възпитани лицемери, отколкото между откровени грубияни.
С което не искам да кажа, че в България живеят диваци и не можеш да срещнеш нормален човек. Напротив, у нас има много разумни, толерантни хора – знам, защото ги познавам. Но разликата е в това, че у нас грубиянте и простаците не са утайката на обществото – те са тези, които определят правилата. В Чехия съотношението между простаци и възпитани хора е същото, както и у нас – разликата е, че възпитаните са тези, които определят настроенията в обществото. Ако се държиш неприемливо, биваш порицан, вместо всички да си мълчат, защото "какво да се прави, винаги е било така".
Може би се чудите какво толкова мрънкам, че хората ме питали защо куцам, това ли е голямата болка за умиране, би трябвало да съм свикнала и да съм над тези неща. Ще се опитам да го обясня по друг начин. Аз съм родена куца, свикнала съм със състоянието си и през повечето време изобщо не мисля за него. Куцането не е като да имаш огромни палци като Сиси Ханкшоу от "Дори каубойките плачат". Никакъв огромен недъг не ми се мотае в полезрението. Не го виждам, не го усещам. Тъй като краката ме болят цял живот, свикнала съм да не го забелязвам. Виждам се отстрани само ако се огледам в някоя витрина. Възпитана съм в стил "живей си живота все едно не си куца" и ми е най-лесно да правя именно това.
Да, но в България това не беше възможно. Ту някой ще вземе нетактично да ме разпитва, ту на стената ще окачат списъка на получаващите стипендия и срещу името ми ще пише с големи букви ИНВАЛИД – ей такива мили малки припомняния, за да не си въобразявам, че съм като всички други, а да си зная мястото.
В Чехия не ми се налага да си спомням, че имам някакво увреждане, докато някой не ми отстъпи място в градския транспорт.
null
на 20.08.2009 в 17:27:50 #13госпожице Мечкарова, друга тема освен за вашите физически проблеми и как всички останали са много гадни съществува ли в писанията Ви, или... ?
lalleen
на 20.08.2009 в 15:26:16 #12Logic..... защо не прочете "евентуалния" блог където изрично е казано, че са правени многобройни и неуспешни операции.. Изказал си се неподготвен с коментара си към авторката (да търси лечение), затова хората не се относоха любезно с теб
Logic
на 19.08.2009 в 22:29:54 #11"bravo", неможеш да твърдиш че съм "направил тъп пост", при положение че по никакъв начин не съм те обидил. Аз се опитах да помогна по някакъв начин поне със съвет, докато вие се занимавате да ми обяснявате колко "български" реагирам на тази статия. Български реагират едни др. хора, които са цензурирани вече! Също така забелязах линка към евентуалният блог, но нарочно не споменах нищо защото никои в електронните медии незнае как да използва копирана информация от друго място. Никъде, повтарям никъде из интернет не срещнах правилно цитиране и даване акредитиви на този който е написал статията. Един линк накрая и една дата в началото, това е днещната нещастна журналистика. Както и да е де, да не навлизаме в тази тема. Незнам какво си чел, но аз обясних, че наистина не съм сигурен за какво става дума, но има мн. неща които евентуално е могло да помогнат. "Второ, логиката ти е, 'не се обаждай много, понеже така дразниш' ", не приятелю, не да не се обажда, но такъв сайт не е подходящ някак си, прочети ми последния пост. "'Кво си зе заоплаквала, не виждаш ли, че такова е положението...'", по-скоро е "защо всички само се оплакват, а не вземат да направят нещо". Аз не съм човека, който може да промени нещо, но поне мога да се опитам, но явно никой не ме разбира. Както и да е де, каквото и да напиша оттук нататък на дали някой ще ме разбере, така че по-добре да спра до тук. Айде лек ден на всички.
Матю
на 19.08.2009 в 22:27:40 #10"Както и очаквах, никой не им обърна внимание." Значи от една страна ти е неприятно, ако някой българин те попита или засегне темата, но ако никой не й обърне внимание, това пак ти е неприятно и ти изрично я повдигаш. Но за сметка на това, ако чужденец подмине темата и се направи, че не я вижда, това е "такт и възпитание". Ето този двоен аршин може да подразни някого и то с основание. Иначе, досега не съм бил свидетел на лошо отношение към хората с неприятни теми от страна на останалите хора. Лошо отношение съм срещал само от страна на държавните/общинските органи, но не и от обикновенните хора на улицата. Но както и да е, аз съм българин и това ме прави по подразбиране арогантен грубиян (малко тафтологично излезе, ама нейсе). Така че не ми обръщай внимание. Ако погледна нещата от по-високо, може би ако околната среда (сгради, услуги и т.н.) стане по-достъпна за хората със специални нужди, те ще имат възможността да са реална част от обществото, а не да са изолирани. И тогава другите хора ще започнат да ги възприемат по-естествено -- това ще рече отношението към тях да се основана на техните дъзи, а не на техните недъзи. Извън България на много места съм виждал хора с неприятни теми - от продавачка в инвалидна количка до университетски професор в количка. И дори и предубедените хора след среща стях разбират, че тези техни съграждани по нищо не им отстъпват от социално-обществена гледна точка.
lalleen
на 19.08.2009 в 20:42:44 #9Преди година една позната, която беше работила на кораби ми сподели с грамадно ИЗУМЛЕНИЕ, колко били болни хората на запад(по-точно на кораба) - имало толкова много млади хора в инвалидни колички, с кислородни маски и т.н. Тя беше ШОКИРАНА. Като й казах, че тук те със сигурност не са по-малко, но ние ги крием, не им позволяваме да се показват, тя просто не успя да измисли, какво да ми отговори. В Икономическия университет на Варна архитектурата е такава, каквато българин само може да излисли - за да се качиш до офисите на петия етаж в основната сграда, се качваш ма шестия и после слизаш на петия. Разбира се асансьорите бяха заключени. По същото време имаше момиче с количка, която трябваше да оставя количката на входа и на патерици да се катери. само защото някой умишлено не иска асансьорите да се ползват.....
bravo
на 19.08.2009 в 18:10:21 #8Logic, присъединявам се към колегата отдолу - много глупав пост си направил. Първо - частта за евентуалното възможно излекуване е излишна. Предвид това, че не си запознат за какво става дума, нямаш право да подхвърляш такива семена на съмнението. Със сигурност няма на кого да помогнеш с това, само можеш да навредиш. Второ, логиката ти е, "не се обаждай много, понеже така дразниш" - типично за много българи. И на него му се искало да пише - кво, завиждаш ли сега? Хем се правиш на съчувствен, хем да мълчи, че, видиш ли, ще ядоса "другите". Ама май тия "другите" си точно ти. Изобщо, логиката ти е толкова отсъстваща на моменти: "Кво си зе заоплаквала, не виждаш ли, че такова е положението...". Ами кога да се оплакваме, когато положението е наред ли? И накрая, ако не си забелязал, те нещата идват от блог, така или иначе.
Logic
на 19.08.2009 в 17:25:29 #7"badlo", моето момче, тя авторката ме е разбрала какво искам да кажа, а ако не е, то това би било жалко. Колкото до теб, ти си и нямаш представа с какво се занимавам и с какво съм допринесъл за хората в неравностойно положение. Аз бих казал, че Бг не е "френдли" защото няма хора като мен там. Има си начин за оправяне на повечето проблеми, но хората несикат да си мръднат и пръста, вместо това окуражават хора като Цвети да си изливат мъката в жълти сайтове и после им гледат сеира. Този сайт е последното място в което трябва да се публикува подобна статия. Ти видя ли някъде да има дебат в коментарите за това какво трябва да се направи по въпроса и какви са вариантите? Всичко друго е вятър работа. Както и да е де,който разбрал - разбрал, бъди жив и здрав.
badlo
на 19.08.2009 в 12:48:53 #6Logic, точно защото в България има хора като теб, тя НЕ е friendly страна за хората с увреждания. Авторката има пълното право да надигне глас, за да я чуят всички, защото хората като нея трябва да бъдат чути, а не да тънат в мизерия, тишина и предразсъдъци в БГ! Така че, нека да се говори за тия неща и ако на някой не му изнася написаното, да не оставя псевдо-остроумни и хленчещи коментари.
bravo
на 19.08.2009 в 03:58:30 #5По принцип досега съм си мислел, че ако открито се подхване темата с някой в ситуацията на авторката, това служи като един вид неизговорено уверение, че приемам различието за нормално, и няма да имам по-специално отношение към човека само заради него. Оттук нататък ще имам предвид думите и.
shadow
на 18.08.2009 в 23:15:10 #4Заобичах я в момента, в който установих, че мога да ходя по улицата, без да ме замерват с камъни и да ми крещят: „Що куцаш ма, да не са та ибали накриво“ --------------------------------------- Честно, това ми се струва много преувеличено. Не знам къде си родена и израстнала, но това не мога да повярвам, че се е случвало (освен в някое циганско гето, но не вярвам да си живяла в такова). Вярно, децата понякога са жестоки и се подиграват на хора с недъзи, но на тях може да им се прости... Както и да е, радвам се, че си намерила уют в Чехия... Сега с право можеш да ни се подиграваш и замеряш с камъни нас - тези, които сме останали в България...
Logic
на 18.08.2009 в 19:36:17 #3По - принцип не съм голям фен на този сайт, но си признавам, че го посещавам отвреме на време. По случайност или не, вече втори път попадам на нещо написано от Цвети. Цвети, искам да ти кажа няколко неща мила! Първо, за твоят "проблем" (не съм сигурен за причината поради която имаш тази физическа увреденост) е могло да се направи нещо. Извинявай, че ти говоря директно, това е така, може би защото съм един от онези "откровени грубияни". Споменаваш, че си родена с този "недъг", но все си мисля, че ако са били взети навременни мерки, сега нямаше да се оплакваш. Имам впредвид, че за повеето подобни здравословни проблеми има техники и методи на лечение; терапии, шини, масажи, та дори и регулиране на дължината на крайниците. Ако си от хората на които е могло да се помогне или е имало начин да се помогне, но това не е сторено, то трябва да виниш съвсем други хора за това. Второ, всички знаем, че Бг не е мн. "френдли" относно хората с физически недъзи. незнам какво се очудваш на това! Нищо не е направено за тях в БГ, тротоари, сгради, градски транспорт, заведения и тн. Но да се оплакваш заради нещо таково, е все едно да се оплакваш, че правителството не прави нищо за България. Не, че ти се оплакваш точно за това, но просто споменавам. Трето, трябва да разбереш, че като постоянно натрапваш историите си на хората, няма как те да те заобичат или да ти съчувстват, напротив, ще стане обратното. Никои не го е еня какво мислиш за Българина и неговото "толериране". Повярвай ми, аз мога да напиша книга за разликата между България и други страни, разликата между политически системи, здравнин системи, култура, начин на общуване и т.н. и т.н. Не го правя, защото не искам да занимавам никой с моето мнение относно света, пък и кой го интересува какво мисля аз за едни или др. хора. Може ми се опитвам да ти кажа, че е добре да имаш свое мнение, но да не го натрапваш под носа на др. хора, защото никога няма да получиш разбиране. Това е като джамията насред София, на мн. хора не им прави впечатление, но ако започнат сонети всяка сутрин обед и вечер по високоговорителите, на никой няма да му хареса това. Като за край искам да ти дам един съвет, хвани си работа и се занимавай с нещо полезно, така ще си запълниш свободното време и ще се чувстваш пълноценна. Ако все пак ти остава мн. свободно време, чувстваш се нещастна и искаш да споделиш със света какво те вълнува, тогава си направи собствен БЛОГ (ако не си направила такъв все още). Въпросният блог ще се посещава от хора които харесват статиите ти, пък съм сигурен, че и посетителите ще са малко над средното ниво на интилигентност. Поне ще си спестиш мнения, като на КУРВАРЕ (или нещо таково), който беше цензуриран преди минути. Това е от мен, знам че е трудно, но си живей живота.
Edinak
на 18.08.2009 в 19:21:34 #2По темата. Аз също имам дефект и ми е адски неприатно да говоря за неща, за които не искам да говоря. Особено когато виждам, че хората нарочно се възползват и отварят тази тема. Смешно е! Нужно е малко такт, малко разбиране... Но уви в такава държава живеем. Държава на простотията. Това се котира. Да си груб с някой, който има недъг се приема за нещо готино. Нищо чудно, че е такава мизерия в тая държавица.
Edinak
на 18.08.2009 в 19:15:58 #1Курваре, верно има хора, дето нямат пари за "леб". Айде сега умри и си завещай няколкото десетки лева на някой от тях, та поне да хапне прилично за седмица.