За хората, които одавна не са се возили в обществен превоз по една или друга причина - защото са пребивавали в чужбина, защото не слизат от автомобила, или просто защото вървят бързо и не се нуждаят от превоз, в следващите няколко реда ще дам някои насоки и дребни съвети, за да ги подготвя.
Първият и най-важен съвет е да се гледа на изживяването като на приключение, както Индиана Джоунс е гледал на "Храмът на обречените" - с известна доза веселост.
Уговорката е, че ако не ви се хареса, не е задължително да го правите втори път. Винаги можете да се качите отново на колите, да се върнете в чужбина, или просто да хванете гората.
Тъй като по правило градският транспорт е препълнен с народ, няма да ви е излишен предишен опит като водолаз, или поне да сте се гмуркали надълбоко един-два пъти.
Често се случва поетият в началната спирка въздух да бъде изпуснат на следващата. Така че, почти задължителен е обемен бял дроб и голямо сърце.
Ако се пробвате рано сутрин, трябва да имате предвид лошия дъх, тук-таме кашлица и кихане също. В този случай препоръчвам лека марля около устата и упорито взиране през стъклата навън.
Ако пък те са твърде замърсени, или погледът ви не стига до прозорец, опитвайте се да си представяте най - прекрасното място, на което сте били някога. Музиката също помага.
Трябва да сте наясно, че ако през зимата липсват осветлението и отоплението, транспорта заприличва на нещо като рейс, или влак с бежанци дотолкова, че започвате да се чудите в коя година се намирате. Наличието на едното, обаче, може да ви направи странно щастливи - доказателство, че човек понякога трябва да се радва на малките неща.
Независимо дали сте жена, или мъж, имайте предвид сведенията за индивиди от мъжки пол, които се натискат недвусмислено и създават чувство за отнета чест. Оплакванията са много, но обикновено нито извършители биват разкрити, нито нечия чест - възвърната.
По правило в градския транспорт обичайни заподозрени са всички.
Ако току-що сте взели заплата, или сте теглили спестяванията, понеже сте си харесали някоя плазма и бързате към магазина, също бъдете нащрек. Вашите врагове в повечето случай, но не винаги, са мургави и имат актьорски умения. Каквито и да са, винаги са ловки и бързи.
Препоръчително е да сте си купили билетче, oсвен ако не сте любител на по-екстремни преживявания. Контролът по редовността на пътниците в транспорта е друга каста, или както се казва - друг филм, и ако не прибегне до физическа саморазправа с вас, не е изключено след като сте слезли да се потормозите взаимно.
Високият смях и стариградските песни, както и всякакви други песни, не се препоръчват в градския транспорт, с оглед на вашата редовност.
В случай че ви хване клаустрофобия, или решите да се правите на революционер и си кажете „По дяволите, хващам метрото", трябва да знаете, че стотина години след първото метро в света, няма град в България с пълноценно работещо метро. Това си има и добрата страна -то винаги се обещава...
Ако се окажете в ситуация, в която сте някъде навътре в претъпкано превозно средство, задръстване на пътя, мрачно е, сърцето ви забавя ритъм и се унасяте в дрямка, се препоръчва внезапно разбутване на народа и моментално слизане...дори и в движение. Заспиването в обществения транспорт е явен белег, че сте го приели като част от живота ви.
Следвате ли тези няколко дребни напътствия, ви се гарантира щастливо слизане на някоя от спирките, независимо от вашето желание... Хубавото е, че само по ваше желание връщането обратно е възможно. Все още ползването на обществения транспорт не е задължително...
