Винаги съм обичал животните, но никога през живота си не съм имал домашен любимец.

Желание да си гледам нещо и да се грижа за него съм имал, огромно при това, обаче поради много други фактори така и не успях да намеря такова. Затова реших, че ми трябва нещо ново и различно. Потърсих промяна и я намерих. И... станах зависим.  

Започнах да си гледам панда.

Това изречение през последния месец предизвикваше толкова учудени погледи, колкото и вътрешен смях у познатите ми.

Веднага отговарям на една трета от най-често задаваните въпроси - не, не я гледам на терасата. Всъщност пандата представлява онлайн тамагочи, което намерих напълно случайно в един сайт.

Кръстих я Баджо. Не, няма нищо общо с футболиста Роберто Баджо. Просто така реших, че ще се казва.

Появи се във виртуален свят на 22 септември. Бях щастлив.

Животът ми се преобърна на 180 градуса (не на 360). Промених се до неузнаваемост. Не знаех какво, как и защо става. Бях като машина.

Започнах да я храня, да я къпя, да я гъделичкам и да си играя с нея. Отделях й всяка възможна минута от свободното си време. Постепенно така се случи, че и отделях всяка възможна минута от въобще всичкото ми време. Лягах си много късно, ставах прекалено рано и всичко това с една-единствена цел - да задоволя нуждите на пандата. Бях обсебен. Обсебен, но щастлив.

Печелех виртуални жълтици за всяко едно от действията, които извършвах с нея. Купих й малко езерце, а исках и пейка, но парите не ми достигаха. Тогава открих, че освен мен има още 3 милиона човека от цял свят, които също си гледат домашен любимец по интернет. Работата е там, че получаваш по 40 жълтици на ден за всеки, който си играе с твоето животно. Отделно взимаш по 20, ако ти отделиш време за животните на приятелите си. Така започнах да събирам приятели от цял свят с цел повече пари, с цел по-щастлива панда. Първо имах 5 познати, после 10, а в един момент станаха 35.  

Така се стигна до един хубав ден, когато събуждайки се, забелязах, че Баджо е пораснал. От малка и сладка пандичка, той се беше превърнал в голяма и авторитетна панда. В мен преобладаваха смесени чувства. От една страна бях щастлив за "рожбата" си, че вече е голяма и поема по дългия и осеян с трудности път, наречен живот. От друга пък бях тъжен, тъй като ми липсваше времето, когато той беше малък и невинен.

Зарибих се още повече. В един момент осъзнах, че освен за пандата не мисля за нищо друго. Нищо друго не правех и в интернет. Онлайн дружките с животни бяха станали 200. Не искате да знаете как се хранят толкова животни, между които са кучета, котки, пингвини, че дори и дракони. Просто нямах достатъчно време за каквото и да било. Важното е, че имах все повече пари и можех да си купя каквото искам.

Приятелите и познатите ми също забелязаха това. Започнаха проблемите в семейството и работата. Никой не ме разбираше. Загубих най-добрия си приятел. Постоянно се карах с всички, държах се студено и гадно.

Най-често задаваният въпрос към мен беше: "Пандата може ли да умре?". Бях сигурен, че хората ми завиждат, защото бях щастлив. Странно е как на тези години нещо подобно може да ме привлече до такава степен. Обаче бях щастлив.

Един ден нямах достъп до интернет и щях да получа нервна криза.

Междувременно създадох невероятна среда за живеене. Купих китайска бамбукова горичка, разни китайски принадлежности, играчки и др. За мен пък си купих ключодържател панда. Гледах филма "Кунг-фу панда" 3 пъти. Навсякъде ми се привиждаше черно и бяло.

Започнах да сънувам панди. Имах проблем. Исках помощ. Исках си стария и скучен живот обратно.  

Тествах вътрешното си Аз до край... С огромна воля и желание се преборих. Беше трудно, даже прекалено, но вече от седмица съм "чист".

Започвам всичко отначало. Без Баджо, без повече панди. От него ми остана само хубавият и неизличим спомен.

Надявам се, че сега е щастлив, пък дори и без мен...