Наскоро на празненство зърнах, по-надут отвсякога, Евгени Минчев да разнася през балните зали вкоравената си и напудрена със сатенчета букла и черно ламяно сако, с което мязаше на хистерична токачка, ала поне прикриваше внушителното си благоутробие – банков сейф, ревниво пазещ всички тайни на коктейлното, а не просто шкембе. Не гълтай корема, глътни калорекс!

О, забравих, че самото лице разнася едни слабителни чайчета със собствения си лик. Сърце ми трепна, па затупка от тая бляскава близост, състояла се досами моя скромност. То не бе шопар, то си бе направо „Шопар” с „брилянти”! Като обозначи звездност с тъмни очила с любимите на всички парвенюта сваровски камъчета и направи куп забележки в крачка, за да маркира ниво, най-подир селебритито взе че си и отиде, оставяйки вълнующото впечатление, че се е явила самата Джулия Бул, след операция за смяна на пола.

ПТИЦАТА

Има една приказка за птица, многосуетна, която си харесала опашка от друга, пък един клюн от още по-друга, пък едни други пера от трета и накрай толкоз натежала от труфила и всевъзможност, че освен смешна, а разбира се и безвкусна, я и хруснала Кума ти Лиса…така за спорт.

Здравейте! – аз съм Кумчо Вълчо, въпреки изтънения глас, и сега ще ви изям, не защото съм гладен, а за да ви изплюя, ха-ха...

Когато се досетя за „арбитър д’елеганс” Йожени Минч, до премала ненаситен в пожелаване на аксесуар, тая приказка не ми излиза от ума, при все че в споменатата посока Азис постигна най-много, но за това – бонус, следующий път. Обещавам.

АКО СИ ДАЛ, АКО СИ ДАЛ...

Първите пера лицето забърса йоще с явлението си в София, попадайки като сладостно пожелан провинциален ефеб в едни, по-така компании, в които детето, освен че даде, взе че и разучи певчески интонации да благовъзпява моята страна, моята българия и, ах, да се върне. Не в провинцията, разбира се.

Облаче ле бяло... Тук лявото бедро се поклаща. И жабото на ризата трепче.

ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БУРЖОАЗИЯТА

После разбра от едни други господа от фамилии стародавни, че трябва да има витринка с порцелани, защото това си бе една, егаси задължителната задължителност за тленните останки на буржоазна България. И да се пишат стиховце и да се бриде на францужки. И че е много шик на чай да се разказва, че слугинката те окрала. На него все му крадяха парфюмите... И че Оскар Уайлд, бла-бла, защото за застарелите софийски филистери, получили подтик и малко възбужденийце от тоз Ганимед, с това име се обозначава представата за дързост в изкуството. Която май си е не повече от „Дързост и красота” в шестотин и не знам си колко серии... Е, в първите серии на сапунката светският лъв епатираше гостите си като, простете, си стискаше пъпките на масата и се мажеше с лавандулов спирт.

ОБРАЗЦОВИЯТ ТРАМВАЙ

Една неминуемост на т.нар. софийско жителство доведе лежерно до неминуем трамвайджилък. С томчета на другаря Живков, лек партиен ангажман, потенциален рабфак и направо една образцовост на задомяването в трамвая с тюлените пирдя. И сноване по радия – за да откопчи троха публичност... Ако си дал... никой не може. Ето как пак се разциврих. Ами шалчетата, минати на оверлог, ами манекенстването... Ами ревютата на ризи „Баба Вида” с пришито негово етикетче в Минералсувенир! Ами софрите на така почтения Анжел, от които накрая дома я пита рокфор, я бут шунка... Списание „Практична домакиня”. Дъще, хладилникът никогаж да не ти е празен!

ХАЙЛАЙФ

Додоха, госпожа, промени, и Йожени, вече добре изрепетирал целия „Гамбринус” на соцбуржбохемата, развявайки се с незабравимата и обиграна в соцамбианса Маринкева, чиято възраст можеше да се узнае по съвета на Труман Капоти - „отрежи и краката и й преброй пръстените”, се вдаде цял-целеничък в демократично хайлайфстване. А че като се отпочнаха едни соарета, един ми ти гламур и сичкото, нема шест-пет – черно на бяло на вестник, в хроника! Отиваш в пицария, поръчваш бира и от списанието с неповторимото име „Халба”, научаваш, че според Генчо, снощи на приема ризата ти не била изгладена. Или вестник „Шоу” – белоснежната лилия на нашта журналистика... Бирата с пеня, или без пеня, молим!

О, БЛАЖЕНИЙ АВГУСТИН

Пък и този палавник Августин Пейчинов да вземе междувременно да се яви на сцената, а че да се и развилней: „Страстно аз любя... мъжете”. И като се зареждат едни ми ти партита, едни ми ти чудеса, о, бейбе, бейбе... Тогаз хероят наш закичи блейзърът си с монограм на Аугустин фон Пейдж и май не го свали поне пет години. Вундербар, вундербар! От свети Августин се възприе изповедално слушането на Зара Леандър, Марлене Дитрих и Жозефин Бекер. А от бизнесдамата Шишкова, що е коктейлна чиния, сребърни прибори и семеен бюфет. И бяха набавени начаса, барабар с фалшив портрет на несъществуващ дядо. Бе опасно да те попита от кой магазин са обущата ти, защото отивайки там, искаше отстъпка не само за своите, а и за тези, които сам си си купил. И ако може и ключодържател гратис.

RED BUL

Ами Джулия Бул и нейният бенефис? Решила мадам помада да си купи и Йожен де Граде, викайки тайно пресата, я води в прити-шопа и съветува, съветува и на другия ден шопингът описан на вестник. От Джулия се взе всичко, що можеше да се вземе - и буклата, и тъмните очила, и сатенените пудри и една по-обща статура на френскоговоряша откачалка, флиртуваща по навик. Джиджи Аморозо! Пароле-пароле! Воала...как дошла старостта. „Не заслужавам за мен да плачеш ти...”

ЦЕЦА ВЕЛИЧКОВИЧ

По добре пресметнат навик Минч се разфлиртува и с фолкпевиците така както, за да се сдобие с артикула на аристократичното, не се отделяше от барон и баронеса Гендович, а зад гърба им разправяше, че били стипци ( За разкош и кадро с Царя...). Щеше да се дига тежко-фиктивна сватба със звездата Сашка-васева-сичкото-в-долари-и-марки, дум-дум, с Таня Боева пък тръгнаха на лов за „лошите момчета”, та да им се хвърлят на врата, и понеже какво е животът в тази богата страна, ако ли не „Шампанско и сълзи” и много-много купюри, припяваше и на този плейбек. „ Ах, какво ще ги правим всичките тези пари, кат сън вече не ни лови...” Пропусна само кат една Елвира да се снима гол и с патрондаш на, простете, оная работа за целите на ловнорибарския съюз. Но затова пък позира на календарчета с последния Виетнамски крал, вероятно напълно изкуфял. Така се печели популярност, неустоима за провинциалните бизнесдами, които вопиеха да сатенират блудкавостта на соаретата си с нещо екзотично и шантаво, нещо нестандартно, „да отидем в някоя квартална кръчма”, „пипни ме тук и тук...”, „не прикривай там лъжите, на които ме обричаш...”, „ти погуби любовта” дум та-ра-та-та. И ето има си и следовник – Миро, обезкаризмен, пропя с Анелия. Дружество „Георги Кирков” за преподаване на светски нрави из прованса. На Йожени всичко му е толкова най-най, че си е станал един Най-клуб.

СЮРРЕАЛИЗЪМ

С умората и преситеността, драга ми приятелко, идат и странностите. Йожени Деграде декадансно деградира в жлътнала светскост в жанра „сънсити” и взеха да му се привиждат като на лаборантка в Института по паразитология тении и глисти, пернишки копринени буби и какви ли не ларви у гостите, които уж добронамерено канеше. На някои алкохолици пък нощем им се явяват змии и гущери, а аз си запазвам правото да наричам това светски живот. Минч започна да си шие сака от дамаска или пердета, да слага домина с пера, веднъж дори и бастон, а се снима и с лорньон, а ние добре знаем кой носи бастон и лорньон, и въобще взе да заприличва все повече на един душевно разстроен Елтън Джон, ала само вънкашно и не във песен. Понеже не устоя на клозетната история на Джордж Майкъл, спретна и той история с полицисти – ах, как сладко е да ти сложат белезници и да си утре на първа страница. И, ах, как боли...

Златозлатната жълтуга избуя под златен дъжд.

Имате ли нужда от пликчета за повръщане, моля? Ха-ха...