Аз съм една най-обикновена вагина. Или пък може би не съм? По света има толкова много вагини и всички те са с различна големина, форма, цвят, всяка от тях си има свои собствени вълнения и проблеми, за които никой не би могъл да подозира. Аз съм само една от тях - приличаме си в много отношения, но това, което се е случвало на мен, не е преживявала никоя друга и може би именно това ме прави необикновена.
Винаги съм растяла с убеждението, че хората не се вълнуват особено много от мен. Не, не твърдя, че не съм привличала внимание, бидейки възприемана като топло и влажно местенце, където някой да се намърда, да поостане известно време, след това да си отиде. Говоря за мен самата като нещо самостоятелно и красиво. Дори жената, на която принадлежа, обаче не си е правила труда да ме разгледа, да разбере как действително изглеждам.
Чувала съм, че мъжете често и дори непрекъснато оглеждат своите полови органи, радват им се, следят за разстежа им и изобщо отдават им необходимата грижа и почести. А с мен не бе така - никога не съм получавала по-специално внимание и всичко, което се знае за мен, е твърде малко и повърхностно, добито по пътя на случайния или цененасочен допир, но никога провокирано от любов и загриженост към мен самата.
Уморих се да гледат на мен като на средство - за удоволствие, за осигуряване на поколение, а после? Мъжете мислели само с “онази си работа”, с “долната глава”, с престижното “член”, а мен са ме назовали с някакво стерилно наименование и не ме спрягат по никакъв повод, освен ако не се опитват да обидят някого.
Питам се с какво ли заслужих подобно отношение? Аз съм тази, която приема в себе си, стопля, обича. Аз съм чиста, красива и нежна, давам уют, намирам начини да покажа как се чувствам, дали ми е хубаво, от какво имам нужда. Случва ми се да ме погалят, да ме целуват, но дори и тогава не гледат в мен, аз съм само предмет, защо?
Веднъж чух една друга вагина да казва: “Гладна съм! Но бих искала една определена храна, към която съм пристрастена. Тя, храната, липсва в “магазините”, липсва и около мен, но знам къде е мястото, където мога да я намеря. Ако някой ден стигна до “засищането” на този глад с любимото ядене, бих била много щастлива, но засега това е само химера”.
Дали някого го е грижа за нейния глад, за това, което й липсва и дали изобщо хората са в състояние да разберат какво е това чувство? Може би аз, понеже също съм вагина, долавям някакъв смисъл и не, не става дума за едно просто “чукане”, което в ограничените хорски представи присъства като единствен способ да направиш една вагина истински щастлива. Тя иска грижа, уважение и внимание. Иска да бъде разбрана и ценена, а не насилвана, омаловажавана и пренебрегвана.
Да си вагина далеч не е лесно. Всъщност това е едно истинско приключение, в което преживяваш моменти на болка, на утеха и на удоволствие. Понякога се изненадваш от нещата, които хората се опитват да правят с теб, но се стараеш да се приспособяваш, да служиш вярно и да стискаш зъби, когато ти идва да викаш.
Има моменти, когато в теб прониква някой, долавяш, че е по-различен, по-специален и не ти се иска да го пускаш, копнееш да можеш да се затвориш и той да остане там, вътре в теб, завинаги. Тогава разбираш какво е любов, какво е да искаш само един, а всички останали да са чужди и безразлични. Тогава решаваш, че си готова да дадеш нов живот, да се променяш заедно с него и да търсиш все по-възвишени форми на вълнение и наслада. Когато някой влиза в теб, разтваря се в теб с любов, ти започваш да трепериш, да се свиваш и отпускаш като сърце, преживяваш върховни мигове на божествен екстаз, сякаш ставаш част от пулса на Земята.
И точно това те изпълва със смисъл и заличава всеки спомен от болка и студ.
TERIKATA
на 19.09.2010 в 03:33:26 #47Този коментар е модериран, заради неспазване на общите условия.
Bul-gagarin
на 29.04.2009 в 15:19:04 #46Съшто е преведено от някой език. Обаче нюз.бг става колибел на плагиаторство
Lisa
на 28.04.2009 в 16:54:43 #45Малко банално, но иначе става
edin_chovekk
на 28.03.2009 в 02:09:05 #44Аз па от вагината повече уважавам другата дупка-"цифуняка" както му викам азе
ГП
на 27.03.2009 в 20:57:38 #43Това е един разказ,при това доста нежен и с чувство за хумор.Споко,запазете плама си за политическите избори...
Killa
на 26.03.2009 в 18:12:03 #42Аз съм една най-обикновена вагина. Или пък може би не съм? малиии свинщина
cojones
на 25.03.2009 в 02:33:41 #41Ако Вагината ви можеше да говори… не....нее, ,... Няма да се у4удя ако след няколко години подобни раскази ги публикуват в у4ебниците по бълг. език и литература.
Gabfest
на 23.03.2009 в 18:49:27 #40Господинът от чужбина браво! От България сте избягали, пак браво! Вие сте нашата гордост предполагам извън границите на България славите страната си с високо морални коментари как не трябва да се пише и как не трябва да има свобода на словото, защото е пошло! Пак браво! Респект на всички бащи като вас с закърнели мозъци! Защо вие не напишете една статия как вашият член може да говори? И какво ще каже? Радвам се, че всички не мислят и не пишат като вас господине! Радвам се също така, че чужбинът не ви е научил на уважение и сте запазили тази типично бълграска ценност във вас, а именно да говорите за бащите на хората, които пишат. Аз ще говоря за майка ви! Къде е майка ви, за да затвърди вашето мнение за хората в тази прекрасна страна! Много приличен език имате господине! Вагина господине е една прекрасна думичка! Както и чеп господине, за какъвто се имате вие! Сега поговорете ни още малко за миналото време, когато е имало морал, а вие сте избягал! Разкажете и за майка си господине...
barabanista
на 23.03.2009 в 18:14:15 #39Абе Светле, абе баща ти какво ли си мисли като чете тоя памфлет? Вие в БГ съвсем сте се объркали. Напуснах я преди 27 години, защото тогава упрляваха дървени глави, после се ужасявах като гледах техните деца докъде са ви докарали, ама не вярвах, като приятели на моя възратс ми казваха, че в тая страна и тоя народ няма ценности като за нормални хора. СЕга, като те чета ми е жал за баща ти. Със сигурност е моя възраст и си спомня, че по онова време, когато имаше ценности такива глупости бяха пошлост, а не изкуство. Понеже си много отворена ще ти светна лампата - по онова време сношението не беше повод за запознанство, свирката беше за добър ден и всичко това от сърце, по бедност. Но въпреки това не се хвалехме с тия неща, не ги повтаряхме на всеуслушание. Считаше се за простащина и то от тия, дето не отказвахме да увеличиме бройката. Какво става в майка България. На какво учите децата? Да нямат достойнство даже? Каккво е удоволствието да покажеш, че си разкрепостена? От какво. Дали някой ти е сложил тенеке на вагината с катинар? Просто сте за оплакване. Сега очкавам от тебе и памфлета за пениса. Ама напиши го така, че все едно е бил на гости в твойта вагина, като преди това е посетил кафявия салон на Турското посолство.
R_umen_
на 22.03.2009 в 08:40:10 #38добре е, че светът не се управляваше от вагини....
burzaka
на 22.03.2009 в 01:40:01 #37ал_ал, Аз просто се пошегувах.
чудумир питагоров
на 22.03.2009 в 00:03:04 #36burzaka
uncle_scrooge
на 21.03.2009 в 14:00:56 #35@nqgo ,че пенисите могат да пеят дори.За справка виж пеещия пенис в Ютуб .Иначе за чистотата и аз не мога да се съглася напълно .
sedese
на 21.03.2009 в 13:37:21 #34Писанието определено ми хареса.
sinsi
на 21.03.2009 в 04:03:40 #33al_al_ Тъкмо се уплаших, че тука всички са прости като галоши!! Браво и на авторката! Така е- и либофф е нужна, щото иначе... Пък на който не му оттърва- силиконови мацки (надуваеми)- колкото щеш
Uau
на 21.03.2009 в 03:50:01 #32Не ми се прави на умен, че шти шлякна два шамара и наиба в гъзо да знаиш.Кво са праиш на голям ибач?
Sevt1914
на 20.03.2009 в 23:28:28 #31oO " какво прави само липсата на секс с жените " Indeed....
vasoart
на 20.03.2009 в 20:44:36 #30Поздравления за авторката! Поздравления и за снимката! Тези които са писали против статията, значи не могат да доловят хумора,очарованието на думите които са ни поднесени по този талантлив начин.
R_umen_
на 20.03.2009 в 19:00:00 #29как се наричат жени, които мислят с оная си работа ?
zebster
на 20.03.2009 в 18:51:10 #28От къде ги намирате тези картинки бе, все се чудя