"...пиеса за жълтиците, за копнежите и за цената, с която плащаме привилегията да бъдем различни. Пиеса за ръбовете по нас, за кривите ни дънери и опърпаните клонаци, за вампирите около нас... и в нас. Пиеса за любовта." - според режисьора Георги Михалков.
Класиката на Антон Страшимиров „Вампир" е сред новите заглавия на театър „Сълза и смях".
„Вампир" не е пиеса за доброто и злото, не ни поучава и не дава оценки. Показва живота без преувеличения, разкрасяване или изкуствена пикантност.
Това е пиеса за егоизма и противоречието в сблъсъка на желания, която представя и другата страна на монетата - гордостта може да бъде първична, гневна, убийствена до безрасъдство.
Спектакълът не бяга от лайтмотива на пиесата, писана преди 100 години, а именно - назряващият конфликт между поколенията, между младото и старото, при който една млада любов става жертва на амбицията на ханджийката Малама и кмета Марко.
За забравилите ще припомним:
Малама - основна движеща сила на действието - е решена да „обрече" хубавата Вела на коняра Динко.
Динко обаче се сблъсква с истинската любов между Желю и Вела и в резултат изчезва от сцената и действието, обещавайки, че ще се завърне „в незнаен ден, незнаен час".
Ролята на Вела е поверена на Александра Сърчаджиева, която успява безпроблемно да придаде борбения дух на девойката, опитваща се да вземе правилното решение в спора между майка си и кмета - баща на Желю.
Бурната и завладяваща Малама се вписва идеално в играта на актрисата Мария Каварджикова.
"Точно в такива роли Мария е изключителна и аз много обичам да работя с нея. Важното е, че когато това се случи е изумително. Заложих преди всичко на интуицията на Мария, която се препокрива с енергията, инстинкта и интуицията на героинята", споделя Георги Михалков.
Удоволствието се удвоява от страхотната музика на Иван Драголов в изпълнение на Петър Момчев - саксофони, Стоян Янкулов - ударни и перкусии, Костадин Ненов - тамбура и бисерница, както и вокален квартет "Еуфория".
