Днес е Световният ден на водата и тази статия разкрива колко необикновено вещество е тя и защо наистина заслужава един ден от годината да бъде посветен на нея.
Водата съставя 65% от нашите тела; 71% от земната повърхност е покрита от океани и морета. Водата може да бъде в трите си агрегатни състояния - твърдо (лед), течно и газообразно (пара) - в необичайно тесни температурни граници.
Виждали сме как в топъл, но дъждовен летен ден, след дъжда от земята се издига пара. Ако в ръката си държим и напитка с кубчета лед в нея, това би допълнило картината на три агрегатни състояния на водата по едно и също време, на едно и също място и при еднакви температурни условия.
Източник: iStock
Точката на завиране на водата е неочаквано висока - ако погледнем в периодичната система и сравним точките на завиране на околните хидриди, ще видим, че колкото по-малък е размерът на молекулата, толкова по-ниска е тази точка. Така хидридът на съседния на кислорода елемент, сярата, е -62°C и се очаква точката на завиране на водата да бъде по-ниска от тази и без друго много ниска температура.
Но тя не се съобразява с нашите очаквания и завира при 100°C, тъй като водородните връзки в молекулата ѝ изискват много повече енергия, за да бъдат разкъсани и тя да заври.
Същото се отнася и за замръзването - водата завира и замръзва трудно и благодарение на това животът е такъв, какъвто го познаваме.
След живака, водата е веществото с най-високо повърхностно напрежение, което позволява на някои насекоми, например, свободно да се движат по повърхността ѝ.
Източник: iStock
Водата е едно от малкото вещества, което в твърдо агрегатно състояние (лед) се разширява и става по-леко от течното. Затова не е добра идея да поставяме пълна догоре бутилка с вода във фризера. Именно същото качество обаче позволява на живите организми във водата да оцеляват през зимата.
Представете си ледът да беше по-тежък и водата да замръзваше от дъното към повърхността. Това би убило всички. Но ледът е лек и покривайки повърхността на водоемите, не просто не погубва съществата, които ги обитават, но и ги предпазва от прекалено ниските температури навън.
Знаете ли защо парата нанася по-големи поражения върху кожата, отколкото горещата вода? Докато водата ври, водородните връзки с нея се разкъсват, защото получават енергия от нагряването, това води до преминаването на водата от течно в газообразно състояние - пара.
Така парата съдържа в себе си цялата енергия, използвана за завиране на водата, но освен това, при досега ѝ с кожата, която е по-студена, парата преминава обратно в течно състояние, което е съпроводено с отделяне на още топлина.
Източник: iStock
Освен всичко това, водата може да се нарече и универсален разтворител. Ако си представим нейната молекула като миниатюрен магнит, то кислородният ѝ атом ще носи отрицателен заряд, а водородните - положителен, т.е. тя е полярна.
Така, отрицателно заредените части на даден компонент, попаднал във водата, ще бъдат привлечени от водородните атоми, а положително заредените - от кислородния.
Разбира се, има и вещества, които не обичат водата. Те се наричат хидрофобни и се стремят всячески да "се скрият" от нея и да сведат контакта си до минимум - такива са мазнините, например.
Свикнали сме да приемаме всичко това за даденост, но в дни като този нека си припомним каква ценност е водата и колко любов заслужава.
