В някои северни страни учтивостта не се изразява с думата "моля", а с интонация, усмивка и правилно подбрани фрази. Ето как да се ориентираме в неписаните правила на общуване в Дания, Швеция, Норвегия, Исландия и Финландия, без да изглеждаме груби или прекалено любезни.
Да си представим, че сме в пекарна в Копенхаген и чакаме на опашка за лимонов кейк, поръсен със захар, ароматни кардамонови кифлички и златисти рулца с канела. Когато идва нашият ред, сме готови да поръчаме на датски. Само че се появява една малка трудност: в езика няма универсална дума, която да съответства напълно на английското please - "моля".
За много от нас научаването на няколко основни думи е част от подготовката за пътуване. Здравейте, довиждане, да, не, моля и благодаря - малък речник, който помага да покажем уважение към местните хора. В Дания, Швеция, Норвегия, Исландия и Финландия обаче тази формула не работи по същия начин.
Означава ли това, че скандинавците са по-директни в общуването си, или просто изразяват учтивостта по начин, който чужденците невинаги разпознават? Разбирането на тези културни различия може да направи ежедневните ситуации по време на пътуване значително по-лесни.
Източник: iStock
Учтивостта има различни форми
Според лингвиста д-р Джеймс Пучовски, изследовател в Норвежкия музей на писмената култура, търсенето на буквален превод на "моля" не е най-добрият подход.
В Дания например можем да използваме израза må jeg bede om, който означава приблизително "може ли да помоля за...". Така заявката звучи учтиво, без да е необходимо да добавяте отделна дума със значението на "моля".
В Швеция често се използва tack ("благодаря") още в самата молба. В Норвегия пък учтивостта може да се изрази чрез по-мека интонация, повишаване на тона в края на изречението и усмивка.
Преподавателката по датски Даниела Хумелгрен обяснява, че директността е характерна за местния стил на общуване. Ефективността и яснотата са високо ценени, затова прекалено многото любезности понякога могат да се възприемат като излишно усложнение, особено ако забавят разговора.
Грубост или просто различен начин на общуване
Разликите в езика отразяват и някои особености на скандинавските общества. Според Пучовски равнопоставеността е важна ценност в тези страни, а социалните различия не се подчертават толкова силно в ежедневната реч.
Показателен пример е постепенното отпадане на по-официалните обръщения като Herr и Frue - приблизителни съответствия на "господин" и "госпожа" - от обичайното общуване. Това е свързано с разбирането за по-голямо равенство между хората и по-слабо изразени класови разграничения.
Източник: iStock
В Швеция един от лесните начини да направите молбата си по-учтива е да добавите tack, тоест "благодаря". Изследванията върху употребата на думата показват връзка с идеите за равнопоставеност и взаимност, а не толкова с демонстрирането на подчинение или преклонение.
Подобни думи се срещат и в съседните езици: tak на датски и takk на норвежки и исландски. Във финландския език благодарността се изразява с kiitos.
Ако пътуваме в региона обаче, няма нужда да се притесняваме прекалено дали сме спазили всяка езикова особеност. Едва ли някой ще ни изгледа неодобрително, ако поръчаме кафе, без да добавим tak.
Всъщност прекалената любезност също може да направи странно впечатление. Хумелгрен отбелязва, че дори изпращането на благодарствена картичка след интервю за работа може да се възприеме като прекомерен жест или като опит да се спечели нечие благоволение, пише BBC.
