Лицето на ядрения ужас се е променило много от Студената война насам, но специалистът по помощ при бедствия Ъруин Редленър ни припомня, че заплахата е реална. И въпреки че шансовете ни са минимални, той предлага практически съвети как да оцелеем при ядрено нападение.
Първо, едно кратко напомняне от какво се състои ядреният взрив. Нека вземем за пример B83, едно от най-мощните оръжия в ядрения арсенал на Америка. Това е еквивалентно на енергията на 79 атомни бомби на Хирошима.
Ако се детонира на повърхността, то въздушният взрив има малко по-различни характеристики, включително по-силна ударна вълна и по-голямо покритие на топлинно излъчване. Реакцията на ядрено делене ще излезе извън контрол и почти незабавно ще се получи огнено кълбо - такова, което използва 50% от енергията на детонацията. То ще бъде 83.3 милиона градуса по Целзий в основата си.
Източник: iStock
Съпътстващото термично излъчване - още 35% от общата енергия - ще се разпространи на площ от най-малко 420 квадратни километра, според NukeMap, и ще причини изгаряния от трета степен на всички.
Нервните ни окончания направо ще се изпарят, но не и преди огромна вълна от налягане да се изстреля навън, да компресира и смачка вътрешните ни органи и да сплеска всяка сграда в рамките на 17 квадратни километра площ. Освен това ще бъдем силно облъчени, разбира се. Без наличие на вятър на площ от малко под 21 квадратни километра до 90% от населението в този радиус ще умре от лъчева болест, пишат от IFL Science.
Ако все пак имаме някакъв късмет и по някакво чудо сме оцелели сред взрива (защото сме далеч), насоките, които да следваме, са няколко. Най-важната от тях е да бъдем подготвени.
Според Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, трябва да организираме себе си и най-близките си. Да се информираме за всички пътища за евакуация и да изберем няколко места в покрайнините на града, където всички можем да се срещнем след това.
Източник: iStock
Трябва да имаме и много бутилирана вода, термо одеяла, консерви, радио и медицински консумативи. Ако имаме достатъчно късмет да притежаваме подсилена изба или бункер, хубаво е да се уверим, че са лесно достъпни по всяко време и са напълно заредени с провизии.
Всичко това обаче се отнася за подготовка преди ядрено нападение. Но какво да правим по време на такова?
Каквото и да се случи, не бива да бъдем в радиуса на взрива на огненото кълбо, защото всичко в този регион, както над, така и под земята, ще бъде унищожено. Дори бункер няма да спаси живота ни.
Трябва да сме поне на няколко километра от епицентъра. Да избягваме знакови забележителности и ако сме в град, който е ключова цел, да го напуснем възможно най-скоро.
Източник: iStock
Ако приемем, че сме достатъчно далеч от мястото на взрива, ще видим ярка светлина, когато ядрената бомба експлодира. За нищо на света не бива да я гледаме, защото ще ослепеем.
Ако сме близо до прозорец или във висока сграда, трябва да побързаме да се махнем оттам и да стигнем в центъра ѝ. Ще имаме само няколко секунди, преди вълната да удари, и в идеалния случай ще сме достатъчно далеч, така че структурата, в която се намираме, да не бъде сплескана. Стоим далече от прозорци, тъй като те ще експлодират навътре и в лицето ни ще се забият парчета стъкло със свръхзвукова скорост.
Задължително е да покрием ушите с ръце, ако вълната на налягане е достатъчно мощна, защото в противен случай тъпанчетата ни ще се спукат.
Ако сградата не рухне, трябва да останем в центъра й няколко часа, може би дори цял ден. По този начин йонизиращото лъчение и последващият облак от радиоактивни утайки няма да могат да достигнат до нас през толкова много слоеве бетон или тухли.
Източник: iStock
Ако сме под открито небе по време на взрива, може би сме в беда. Ако вдишаме достатъчно от тези облъчени частици сажди, ще получим лъчева болест. Най-доброто, което можем да направим, е да намерим място, което е лошо вентилирано, и да поставим кърпа върху устата и носа си. Ако обаче има вятър и този ход няма да ни помогне особено.
Математическите модели предполагат, че ако сме достатъчно далеч и се намираме в не толкова стабилна къща или сграда, най-добре е да избягаме в по-сигурно убежище - стига да го направим за не повече от 30 минути. Ако се забавим, рискуваме да пострадаме от радиацията.
Радиацията на взрива ще бъде изключително висока, но нивата спадат доста бързо няколко часа след експлозията. Външният свят все пак ще бъде невероятно опасен, така че ще трябва да продължим, когато всичко е вече ясно. Най-добре е да изчакаме поне 12 часа.
Ако е възможно, трябва да свалим горните си дрехи - това може да премахне до 90% от радиоактивния материал върху нас и да ни спаси живота. Хвърляме дрехите далеч или ги поставяме в метален контейнер, за да ограничим изтичането на радиацията.
Източник: iStock
Веднага щом сме на достатъчно безопасно разстояние, трябва да се измием добре или да се изкъпем, за да изчистим останалата радиация. Препоръчително е да издухаме носа си и да избършем лицето си с мокра кърпа.
Ако сме преживели всичко това, тогава браво, успели сме да оцелеем. Сега просто трябва да преминем през постапокалиптичния пейзаж, да отблъснем нападателите и да се опитваме да възстановим света, защото всичко се е превърнало в пепел и прах.
Gavrosh
на 26.03.2022 в 02:53:18 #2Кеф ставаш на суджук и чекаш пожарникара да те изяде на аванта.
dude
на 24.03.2022 в 12:20:20 #1С една дума - НЕ.