Заснежените планински върхове са първото нещо, което посетителите могат да забележат от прозорците на самолета, когато пристигнат в норвежкия архипелаг Свалбард. И то само ако пристигнат през светлата половина на годината, когато среднощното слънце се вижда близо 24 часа, и то седем дни в седмицата. През другата половина на годината цари мрак и само Северното сияние често трепти и танцува отгоре.
Разположен на 800 км северно от континенталната част на Норвегия, насред Северния ледовит океан, Свалбард е едно много интересно място. Това е едно от най-северните целогодишно обитавани селища в света, дом е на най-северния университет, най-северната църква и най-северната пивоварна в света и е едно от малкото места, където всеки може да живее.
Всъщност от близо 2400 жители, които живеят в столицата на Свалбард Лонгиърбиен, почти една трета са имигранти от 50 различни страни. Това е така, защото гражданите на всяка страна са добре дошли да се установят в Свалбард без виза, стига да имат работа и място, където да живеят.
Източник: iStock
Лонгиърбиен е мястото, където повечето хора се заселват, когато се преместват в Свалбард. На островите има само 40 км пътища и в повечето случаи няма такива между различни населени места. Те са достъпни само с лодка през лятото или със снегомобил през зимата. Всеки, който възнамерява да напуска границите на града, обикновено носи пушка, в случай че срещне полярна мечка. В крайна сметка, има около 3000 полярни мечки на архипелага, за разлика от хората, които са 2926 души.
Източник: iStock
Въпреки че е отворен за всеки, който иска да живее там, Свалбард не е най-идеалното място да се родим или да умрем. Няма болници за бременни жени и ако някой се спомине, местната власт изисква тялото да бъде пренесено или изпратено до континентална Норвегия.
Погребенията не са разрешени в архипелага от 50-те години на миналия век. Заради постоянната зима на островите през цялата година, винаги остава замръзнал дебел слой земя, който не само запазва телата, но понякога изтласква труповете навън, ако не са погребани достатъчно дълбоко.
Източник: iStock
Вечната зима на Свалбард и целогодишните ниски температури - средната стойност е едва 7°С през лятото, се оказват обаче идеални за създаването на Глобалния семеносен свод. Това е един от най-важните складове за генетични култури, който се намира на около три километра от главния път на Лонгърбиен. Той съхранява повече от 980 хиляди семена от цялото земно кълбо от 2008 г. като резервно копие в случай на глобален катаклизъм, при който има вероятност да бъдат затрити всички култури.
Източник: iStock
Но с повишаване на температурите през последните години, съществува огромен риск семената да не бъдат добре запазени. През 2017 г. входният тунел на склада беше наводнен, след като част от уж вечните снегове се стопиха. Средната температура в Свалбард се е повишила с 4°С от 1971 г., пет пъти по-бързо, отколкото в останалата част на планетата. Това го прави и най-бързо затоплящото се място в света, пишат от BBC.
