Наречен "чудо" на инженерството, така Sky Train се изкачва до надморска височина от 5702 м на "покрива на света". Железопътната линия Цинхай-Тибет се простира през платото на Хималаите на почти 2000 км, от Синин в централен Китай до Лхаса в Тибет.
Въпреки епичния си обхват, ако се погледне през прозореца на влака наоколо няма нищо от човешки произход, само пожълтялата трева на саваната на покрива на Земята, която се развява. докато не срещне хоризонт с форма на крокодилски зъби на най-високите хълмове на планетата.
Ако влакът се повреди, малко пътници биха издържали дълго в брулената от вятъра планина. Няма забележими кладенци, от които да се пие, нито дървета за сянка под тях. Ако нещо се появи в полезрението, то неизменно е скелет: труп на як, оглозган от лешояди чистачи, или военни съоръжения от епохата на Мао, рушащи се като руини след война.
През годините приключенски картографи, планинари, мисионери, златотърсачи и пътеписци винаги са мечтали да проникнат в мистичната цитадела на върха на Тибет в Лхаса. И в един момент приближават от всички посоки. Мотивите им се различават, но това, с което се сблъскват, прави всички равни: вълци, земетресения и едра шарка преследват страна, която буквално съществуват извън картата и е населена от божествени крале, деспотични монаси, решителни граничари и въоръжени бандити.
Източник: iStock
Имперска Великобритания е тази, която в крайна сметка поставя началото на промяната на Лхаса, когато на Тибетската гранична комисия е наредено да пресече границата в Индия, тогава част от Британската империя, за да коригира търговските проблеми между Великобритания и Тибет. Комисията е военна част, ръководена от родения в Радж Франсис Йънгхъсбанд, който е натоварен с неясна цел да постигне "удовлетворение" за Империята.
Той постига това удовлетворение с битката (някои казват клането) на Гуру. Тибетците, изтеглени извън това неизвестно селце, много от които "въоръжени" само със снимки на Далай Лама, за които вярват, че ще ги защитят, няма как да се мерят с пушките Enfield и пистолетите Maxim, които могат да изстрелят стотици куршуми в минута. Техните редици са брутално съкратени, след като стрелец задейства случайно британската атака, когато пистолетът му гръмва без да иска.
Тези, които оцеляват, просто си тръгват, неспособни да проумеят какво са преживели току-що. След това британците напредват към Лхаса, водейки схватки по пътя, включително битката за прохода Каро, известна като битката, водена на по-голяма надморска височина от всяко друго сражение в историята.
Източник: iStock
Британците в крайна сметка стигат до Свещения град и въпреки че Далай Лама бяга в Монголия, те постигат това, което искат - а именно нов договор с Тибет, подписан през 1904 г.
Наследството от това нашествие обаче променя отношението на Китай към Тибет. Вече не може да се разглежда като слабо контролиран протекторат. През хаотичните десетилетия, последвали краха на династията Цин, Тибет се радва на фактическа независимост. Но през 1950 г. Червената армия се нахвърля, за да го "освободи" от "крепостничеството". На тибетците не им е разрешена автономията, за която жадуват, и много, включително Далай Лама, бягат в чужбина и се впускат в самоналожено изгнание, а китайците започват малко по малко да променят облика на Тибет. Една от крачките, които предприемат е да започнат строителството на железопътната линия.
През 1984 г. е завършена конструкцията на първия участък от това, което ще се превърне в символична пъпна връв, свързваща Пекин и неговия своенравен планински братовчед чрез най-високата железопътна линия навсякъде по света между Сининг и Голмуд - село на никъде в средата на провинция Цинхай.
Източник: iStock
По време на церемонията по откриването на вече втората част от трасето, която случва на гара Голмуд през 2006 г. (тогава е открита спирка Лхаса), Ху Джинтао - тогава председател на на Китайската народна република, описва втората част от железопътната линия като "великолепен подвиг в историята на железопътното строителство на Китай" и " чудото на световната железопътна история".
Въпреки крещящия шовинизъм, пропит от речта на Ху, инженерите наистина постигат това, което мнозина смятат за невъзможно. Предизвикателствата на изграждането на оставащите 1200 км железопътна линия през върха на света са достатъчни, за да накарат всеки здравомислещ железопътен геодезист да се опита да забрави за цялата глупава идея.
Зимата горе на платото е толкова бурна, че помогна на Тибет да спечели прозвището "Третият полюс". Казано по-просто, ако не бъдем разбити на прах от градушка с размер на топка за голф или не бъдем съсипани от поривите на планински вятър, достатъчно силен, за да отвее малко дете, може без проблем да загубим няколко пръста на краката си от измръзване.
Околната среда също поставя някои сериозни предизвикателства за инженерите - най-големият проблем са 869 000 кв. км т. нар. вечна замръзналост, която е най-голямата област на замръзнала почва извън полюсите, според книгата на Абрахам Лустгартен China's Great Train. Вечната замръзналост се случва през зимата, но се превръща в блатиста местност през лятото.
За един железопътен инженер това означава, че в рамките на година земята може да се повдигне и спусне с до 30 см. Проблемът се изостря и от непоследователността на моделите на размразяване, като зоните са силно замръзнали на някои места и по-меки на други - непредсказуемо разположение на земята, влошено от предизвиканото от човека изменение на климата, особено след като Тибетското плато се нагрява по-бързо от където и да било другаде в страната.
За да се преодолеят тези сериозно несигурни основи, една цяла огромна част от маршрута е изграден върху мостове, сякаш пресича течаща вода. Но дори и с такива разпоредби, това остава най-голямата зона на сблъсък на континентални плочи на планетата и възможността за масивно земетресение не е изключена.
Китайците са толкова горди със своя Sky Train, колкото и с Великата китайска стена или язовира Три клисури, но защо решават да достроят линията при толкова много трудности и такива тежки условия. Официално идеята на Китай е за движение на запад - политика, която има за цел да стимулира икономическото развитие в 12 от западните провинции на страната, пише BBC.
Така при завършването й през 2006 г. железопътната линия първоначално изпълнява това обещание, поставяйки началото на регионален туристически бум с 2.5 милиона посетители, пристигнали през първите пет месеца. Това предизвика растеж над средния за страната, който от своя страна води до радикалното преустройство на Лхаса с хотели, павирани пътища и кооперации.
Но бумът не продължава много и днес Тибетският автономен регион остава най-слабо развитото място в Китай. За щастие Лхаса, което на тибетски означава "Свещеният град" или "Място на боговете", продължава да е водовъртежът на тибетската духовност, град, който мистифицира и вдъхновява. И то въпреки сегашното китайско присъствие в него.
