Ако се огледаме внимателно ще видим, че е много трудно да се появи живот. Веднъж установен обаче, животът е изненадващо труден да бъде прекратен. Той съществува на Земята от най-малко 3.7 милиарда години, през което време се е развил в "безкрайни форми, най-красивите и най-прекрасните", както казва и самият Чарлз Дарвин.
Знаем за пет големи събития на масово изчезване в историята на Земята, които са унищожили най-малко 75% от видовете, но животът винаги е успявал да се възстанови. Най-сериозният такъв епизод се случва преди около 250 милиона години - Пермското изчезване, което след поредица от катаклизмични вулканични изригвания унижожава около 90% от всички видове. Но след няколко милиона години възстановяване, животът се връща в изобилие и достига по-здравословно равновесие.
Някои твърдят, че в момента сме в разгара на шесто масово изчезване, главно поради човешка намеса, като унищожаване на местообитания, замърсяване и изменение на климата. Въпреки че това несъмнено е належащ проблем, който спешно се нуждае от решаване, е изключително малко вероятно да доведе до смъртта на целия живот на Земята.
Източник: iStock
По-сериозна екзистенциална заплаха са ядрените оръжия. След случай на атомна война радиоактивните утайки ще се разпространят в голяма част от земното кълбо. Едновременно с това саждите от бомбите в земната атмосфера и ще предизвикат "ядрена зима", носейки продължителни периоди на тъмнина и минусови температури. Нещо подобно би причинило колапс в основата на екосистемите чрез спиране на фотосинтезата, а това би довело до гладна смърт на много животни.
Изследванията показват, че животът в някои части на планетата би могъл да оцелее поне за известно време след ядрена война, въпреки че хората най-вероятно няма да оцелеят. Това включва група от издръжливи безгръбначни, като хлебарки и скорпиони, които понасят изненадващи дози радиация, както и много форми на микроскопичен живот.
Източник: iStock
В астрономически мащаб съществува свирепата заплаха от астрофизични събития, като изблици на гама лъчи, удари на големи астероиди и експлозия на свръхнова. А екстремни астрофизични събития като тези имат потенциала ефективно да стерилизират целия живот. Свръхнова, експлозивната смъртна агония на остаряла звезда, ще обсипе Земята с интензивни количества космическа радиация, увреждайки озоновия слой, който ни предпазва от вредната ултравиолетова светлина в слънчевите лъчи.
За щастие, шансовете тези сили да ударят в рамките на живота на нашата Слънчева система са ниски. Ако звезда избухне в супернова на 40 до 50 светлинни години, трябва да сме в безопасност. Въпреки това има несигурност около това и при най-лошия сценарий много форми на живот на Земята биха могли потенциално да бъдат унищожени от свръхнова.
Източник: iStock
Все пак един вид вероятно ще оцелее. През 2017 г. учени от Оксфордския и Харвардския университет изследват устойчивостта на живота към астрофизични събития, като заключват, че единственото животно, което вероятно ще оцелее при риска от изчезване от всички астрофизични катастрофи, са тардигради или бавноходки.
Тардиградите са осемкрако, почти микроскопично животно, което е известно с това, че е изключително трудно за убиване. Бавноходките са билатерално симетрични, но не са бактерии, амеби, археи или гъбички.
Източник: iStock
За да издържат на интензивна среда, малките същества навлизат в състояние на дълбока хибернация, наречено криптобиоза, изхвърляйки повече от 95% от водата от телата си, и се свиват в дехидратирано късче. Индивиди от вида (Acutuncus antarcticus) са преживели и дали потомство дори и след 30-годишна хибернация. Те могат да издържат на ниски температури от -272,95°C и високи температури от 150°C, както и екстремно налягане и силна радиация. Те дори могат да живеят във вакуума на космоса. Като такива е вероятно те да успеят да устоят на бурята на свръхнова.
В крайна сметка животът на Земята има твърд срок на годност: смъртта на Слънцето. Слънцето ще започне да умира след около 5 милиарда години, когато водородът му свърши. Докато се приближава към следващата си фаза като червена гигантска звезда, Слънцето ще се разшири, ставайки толкова голямо, че ще погълне двете си най-близки планети Меркурий и Венера. Има вероятност същото да се случи и със Земята.
По време на това смъртоносно пътуване планетата ни ще се нагрее и ще бъде обляна от интензивна радиация. Океаните буквално ще се изпарят и атмосферата ще изчезне, оставяйки след себе си безплоден, изгорен пейзаж. Истината е, че дори тардиградите няма да преживеят този сценарий. Може би някои екстремофилни бактерии ще се задържат за известно време, но с тях ще приключи животът или поне такъв, какъвто го познаваме, IFL Science.
