Бохемът на "Фермата". Веселяк, амбициозен и открит. Нико бе последният отпаднал от предаването и то на крачка преди големия финал.
Определя се, като веселяк и обича нещата да са от забавната страна.
За себе си казва, че: "Дори да има някаква тежка ситуация, гледам да я превърна в нещо весело. Като цяло с мен животът е весел".
Пътят му е преминал през Виена, за да попадне във Фермата... И удържа почти докрая.
Точно на крачка от финала, ти бе последният, който отпадна от "Фермата". Съжаляваш ли?
- Честно казано изобщо не ме е яд.
Не вярвам.
- Наистина не ме е било яд, защото не съм вярвал, че ще стигна толкова напред. Аз с моите фермерски умения си представях, че на първата-втората седмица, като аутсайдер, много бързо ще ме претупат. Някак си не се получи така. Причината да остана толкова дълго беше, че имаше много женски дуели, което позволи да остана повече. Вече имах голямо желание да изляза заради тази затворена обстановка.
Да, но твоето отпадане беше точно преди финала.
- Напълно съм наясно, че има доста по-достойни и можещи хора от Фермата, срещу които аз най-вероятно нямам никакъв шанс на финала.
Създаде друго впечатление.
- (смее се) Например, Финци, Стоян, мама Галя са хора, които се справят значително по-добре от мен, като цяло, във фермерските неща.
Защо бяхте настръхнали срещу Стоян? Той ли е най-големият конкурент реално?
- Отношенията ни със Стоян не са толкова настръхнали, колкото изглеждаше. Имахме си някакви различия с него, защото той е солов играч, докато по-голямата част от нас, се опитвахме да стигнем до финала, като екип. В крайна сметка нека най-добрият победи. Така се случи, че Стоян ме захапа мен с нещо. Аз под влияние на цялото напрежение му отвърнах. След като излезнахме ние се видяхме, бяхме заедно и аз му се извиних за едни тежки думи, които му бях казал. Стиснахме си ръцете.
Беше ли начертал за какво евентуално би изхарчил тези 100 000 лв., понеже в един от епизодите спомена, че би ги вложил в нещо, а пък обвини Стоян, че на него не са му необходими?
- Контекстът е малко по-различен. Ние си говорихме за това, че общо взето, като не разпологаш с много пари и не си имал допир с много, в момент, в който ги вземеш, масово хората не знаят, какво да правят с тях. Всеки ще ги изхарчи по един или друг начин. Въпросът е, че когато имаш някаква концепция и когато си работил с много пари, видял си доста неща и имаш ясна представа, за какво да ги изхарчиш, тогава има някакъв смисъл от тези пари. Историята показва доста случаи на хора, които никога не са имали досег до такива неща и в един момент им се стоварва една купчина пари и те не знаят, какво да ги правят. Почват да харчат за щяло и нещяло. После усещат, че може да направят много други неща. Първиячният инстинкт е - чакай да си купя това и онова, неща, за които си виждал и чувал, а не с някакъв смисъл. Това е идеята на разговора. Примерно, аз ако ги взема, не съм имал достъп до кой знае какви пари, но и в момента имам някакви мои проекта, които движа.
Имаше ли някаква идея?
- Имах, разбира се. Не съм си мислил за какво ще ги похарча, но ако ми се отдаде възможност, в момента, имам мои проекти. Естествено, биха помогнали тези поректи да стане доста по-бързо и по-добре.
Вярно ли е, че ако ти ги беше взел, една част от тях щеше да ги дадеш за благотворителност?
- Разбира се. Аз участвам в доста кампании. Последното нещо, което искам да правя е да тръбя, че го върша. Идеята е, че като даваш, ще вземеш. При мен винаги се е получавало това нещо. Имах си нещо наум. Нито съм религиозен, нито вярвам в такива неща. Но смятам, че е хубаво един път в годината да направиш нещо хубаво. С приятели ходим по домове за деца. В работата, където съм сега, имаме десетина колеги, с които ни е задължение - трябва да изберем една кауза. От там се събираме и кой каквото има - пари, дрехи... Отиваме всички за един ден в дом за деца. Ако някой има приятели аниматори, взима и Дядо Коледа. Веднъж годишно посещаваме такъв дом. Когато се сблъскаш няколко пъти с такива неща, дори за 15 минути, няма как да не се трогнеш. Задължително те докосва по някакъв начин. Ако имаш прекалено много не трябва да си толкова лаком, че да пазиш всичко за себе си. Ако мога да даря нещо, разбира се, с най-голямо удоволствие бих го направил.
Имаше ли по-различни симпатии към една от твоите "колежки" във Фермата - Силвия?
- Към всички дами имам симпатии, ако трябва да съм честен. Това е, защото харесвам женското внимание. И със Силвето, и с Макето, Деси и Ади... това са четирите, с които станахме много близки. Те са моите момичета. Към всички тях изпитвам супер големи симпатии и като мъж, и като приятел. Супер готини хора. Няма как да ги разделя. Обичам си ги, приятели сме и се надявам да останем такива.
Но нищо лично към Силвето, така ли?
- Да, нищо лично. Между другото това е мотото на "Фермата" - "Нищо лично" (смее се).
С ГРЕШНА ДИАГНОЗА
В един от епизодите на предаването ти сподели, че са ти открили рак, но се е оказало, че това не е било така в действителност.
- Цялата история е такава, че се върнах от Виена. Направиха ми изследвания в една клиника "Х", където ми казаха, че имам тумор на бъбрека. Трябваше ми потвърждение за това нещо. Попитах ги дали пак мога да си направя още едни изследвания. Те казаха: "Да, разбира се" и ме пратиха в друга клиника, явно са приятели, звъннаха си по телефоните. А тези изследвания не струваха никак малко пари. Във втората клиника пак ми потвърдиха и казаха: "Еми, ще ти резнем бъбрека". Аз останах потресен. От там исках вече потвърждение. Свързах се с други хора, които ме препратиха в трета клиника. Там се оказа, че е фалшива тревога. Може да се е оказало, че на предните снимки от някаква светлосянка се е получило нещо и затова да са ми дали тази диагноза. Но това беше един период от 20 дни, в който на мен животът ми се съкрати от нерви. Дали е било лекарска грешка или са ме препратили от тук-там, защото тогава аз си бях дошъл от Виена, и просто някой е помислил, че може да вземе някой лев, нямам представа... Затова не искам да коментирам, за да не обвинявам никой. Може да е било лекарска грешка. Много бях изтръпнал тогава, защото да ти дадат такава диагноза на 24-25 години, не е най-хубавото нещо, което може да си представиш. Но всичко приключи, здрав съм и продължавам напред. Не съм се връщал и не съм питал. Не обичам да се връщам към тази тема.
Ти обаче сподели и нещо много любопитно. А именно - че си направил някакъв ритуал, когато си разбрал, че тогава имаш такава диагноза.
- Не, това е извадено от контекста. Просто седнахме една вечер с наш семеен приятел, който е много благ характер. Понеже аз много се бях панирал и той започна да ми говори, че това се случва на много хора и да не го мисля по този начин. Каза ми да си мисля по-позитивно, за да не си съсипвам нервите, защото може да се окаже грешка. Каза ми: "Виж за какво става въпрос. Ако е грешка - добре. Ако ли пък не - не го мисли с лошо. Има хора с един бъбрек. Не е нещо фатално. Ще се оправиш". Аз бях в постоянна паника и си мислех какво ли ще ми стане. Това е историята - седнахме с човека, който те предразполага да мислиш по-положително, и с един разговор ме успокой. За мое огромно щастие, на другия ден отидох в клиниката. Вече бях доста по-спокоен. Отидох, оказа се фалшива тревога, обадих му се и му благодарих за разговора предния ден. И нещата приключиха.
ОТ ВИЕНА ДО ФЕРМАТА
На 18 години заминаваш за Виена, за да учиш. Какво следва там?
- Учих нещо, като нашите "Икономически отношения".
Каква е разликата на живот там и тук?
- Когато отидох там бях млад и мотивирам да пробвам нещо по-различно. Тогава беше модерно, ако можеш да отидеш в чужбина. Като по-голяма част от младежите, отвори ми се възможност и отидох. Поживях известно време. Приключих с образованието и почнах да работя с идеята да изкарам някакви пари. В един момент ти "светка" в главата - защо да седиш и да бачкаш, да си вечния емигрант, защото общо взето преди 5 години си имал някакви цели. Но, когато те завърти животът и ги забравяш. Другото е приятели, роднини... Когато си в чужбина, имаш малко романтична представа за България - какво съм правил там с приятели, какво беше... Освен това, като си идваш тука, понеже се прибираш основно за почивка, и ти става още по-готино и си казваш: "Леле, тука какъв купон е. Прибирам се веднага". Комплекс от много причини ме завъртяха да се прибера. Тук има много големи IT компании, браншът към който се бях насочил. Имаше повече възможности тук, защото да бъдем честни, в чужбина са компании от 30 години, има хора, които са се насадили там и е много трудно да пробиеш, особено като емигрант. Особено човек, който довчера е работил по заведения, почти без документи, защото паднаха и визите тогава. Беше визов режим преди това. Изключително трудно беше, докато тук се отваряха много възможности. Големи компании и много работни места се отвориха.
Би ли заминал отново да живееш в чужбина?
- Със сигурност не. Бих заминал много често на почивка само.
С какво се занимаваш в България сега?
- Водя се "мениджър на промените". Аз съм човек, който ръководи процесите. Примерно, собственикът на шивашкия цех, не значи, че трябва да е много добър шивач. Той просто знае, че трябва да има 5 човека, които трябва да направят определено нещо за дадено време и крайният продукт трябва да е "ето това". От там някой трябва да го вземе и да го закара от точка Б, където трябва да е сключил договори с "Х" хора, за да може нещо да се продаде. И това трябва да струва "У" пари, за да може да изкараме "Z" пари. Аз разбирам от целия този процес, но не съм човека, който ходи и щрака на компютъра, сменя платките или кара камиона. Разбирам от всичко по малко, но зная, какъв трябва е крайният резултата. Ръководя екипи, които са на 5 различни точки по света и дори не се познават, те не се виждат никога тези хора. Трябва да направя така, че петте екипа да работят, като един и крайният резултат да е това, което иска клиентът.
Във видео визитката си към предаването казваш, че имаш голямо самочувствие. С какво е подплатено?
- С времето и опита, който имам, аз съм си го изградил. Дали е покрито на 100%, не съм аз този, който трябва да си дава оценки. Имам преценка за нещата. Търпя винаги градивна критика. Затова и аз обичам, когато мога и съм прав, да правя критики, но не с лошо. Това да кажеш на някой къде са му слабите места и къде може да подобри нещо, не е злонамерено. Добронамерено е, но в България не се приема много положително градивната критика. Затова избягвам да я правя пред външни хора. Тези, които ме познават, са ми свикнали и се вслушват в моите съвети, което пък ми дава допълнително самочувствие.
Амбициозен ли си?
- Да. Когато искам да постигна нещо гледам да стане. Не на всяка цена, не във всеки случай, но когато искам нещо рано или късно то става. Когато се бориш за нещо го постигаш, дори да е след години. Другият вариант е да не се бориш за нищо. Респективно, ако си със същия начин на мислене, с който си днес, след 10 години няма да си мръднал никъде, а ще си пак на същото място. Затова обичам да си разнообразявам фантазията. Замислям се за нещо друго, започвам да работя за него, като зная, че рано или късно ще стане.
Кой е най-големият ти недостатък?
- В доста случаи съм прекалено директен. Хората не са свикнали да чуват истината. Не винаги истината е хубава и не винаги хората я харесват. Понякога ми си иска да си замълча, но след 5 минути ще ти го кажа. Знам какъв ще е ефектът, но за съжаление го правя и си нося последствията за това.
Какво все още ти липсва в живота?
- От моята уста това няма да звучи много сериозно (смее се). Единственото нещо, което ми липсва в живота, е семейство, домашен уют, което в никакъв случай няма да промени моя начин на живот. Ще гледам да намеря баланс между начина си на забавление и човекът до мен ще бъде човек като мен. Трябава да има някакви сходни неща с мен, защото иначе няма кой да ме вземе, ако грам не харесва този начин на живот.
Трудно ли се живее с теб?
- Мисля, че се живее много лесно с мен. Обичам да помагам на хората. С близките ми съм доста отзивчив и грижовен. Не съм труден, като характер. Веселяк съм и обичам нещата да са от забавната страна. Дори да има някаква тежка ситуация, гледам да я превърна в нещо весело. Като цяло, с мен животът е весел.
