Джесика Рабит е призната за една от най-сексапилните героини в анимационен филм. С излизането на "Кой натопи заека Роджър" през 1989 г. тя се превръща в икона, но това, което малцина знаят, е, че образът ѝ всъщност е вдъхновен от една друга, също толкова секси икона.

Кое определя сексапила - или защо смятаме някой за по-привлекателен от друг

Кое определя сексапила - или защо смятаме някой за по-привлекателен от друг

Според науката

Става дума за Вики Дъуган, модел и актриса от 50-те години на миналия век. Тя става популярна с дръзките рокли, които често облича, за да привлече внимание на различни събития, и в последствие се превръща и във вдъхновението за образа на Джесика Рабит.

Но точно както анимационната героиня веднъж казва: "Не съм лоша, просто съм нарисувана по този начин", така и провокативният стил на Вики Дъуган е съвсем целенасочено постигнат.

Зад популярността на актрисата в действителност стои холивудският публицист Милтън Вайс, който поръчва за нея няколко дръзки рокли с гол гръб. Визиите, естествено, привличат внимание, следователно и Вики Дъуган получава широко медийно отразяване. Образът ѝ става дори още по-интересен за обществеността, след като тя е буквално изгонена от парти заради това, че е привлякла твърде много внимание.

Благодарение на провокативните рокли, които облича за всеки повод, актрисата и модел получава прякора си "Гърбът". След като създава първите три рокли за нея, всички с гол гръб, публицистът, който стои зад образа ѝ, на практика налага нейния прякор.

Не отнема много време и Вики Дъуган се превръща в любимка на фотографите. Освен това тя дори е включена в брой на Playboy от 1957 г. и често е представяна в пресата. Тоалетите ѝ стават толкова легендарни, че когато през същата година журналист я пита с какво ще се откроява следващата ѝ рокля с гол гръб, Вики Дугън просто отговаря: "С мен."

Пейдж Ванзант със секси коледни провокации

Секси коледните провокации на Пейдж Ванзант

Да видим кой е бил добър и кой - не

Въпреки голямата ѝ популярност по това време обаче, актрисата изчезва от полезрението на обществеността още през 1959 г. И ако не беше филмът "Кой натопи заека Роджър", едва ли някога отново щеше да се заговори за нея.