Едва ли има друг момент от футболния мач, който да носи по-голямо напрежение от дузпата. Понякога победата в решаващ двубой може да зависи от изпълнението на един-единствен удар от 11 метра - върховното изпитание за нервите на футболистите. Но преди дузпата да стане част от играта, тя е била просто идея, измислена от вратар от Северна Ирландия.
Това е Уилям Маккръм - роден през 1865 г. в Милфорд, графство Арма. Той израства в семейството на заможен производител на лен и въпреки че лесно би могъл да продължи бизнеса на баща си, решава да се посвети на любовта си към футбола.
Ирландецът играе като вратар за ФК Милфорд. През първия сезон на местната футболна лига той завършва на дъното на таблицата, заради допуснатите повече от 60 гола само в 14 мача. И ако не друго, то поне Маккръм е имал много възможности да помисли как футболът може да се подобри, многократно наблюдавайки как нападатели биват дърпани, спъвани, поваляни или блокирани точно когато са били напът да отбележат.
По онова време обаче наказанието за нарушение близо до вратата е било просто пряк свободен удар. И е изглеждало като твърде малко за извършено подобно нарушение. Според Маккръм това не е било честно. Затова измисля смело решение - ако защитник умишлено предотврати потенциален гол, атакуващият отбор получава право на един удар към вратата от 11 метра.
През 1891 г. Ирландската футболна асоциация представя предложението на Маккръм на създателите на футболните правила. Реакцията е меко казано негативна. Като според някои идеята дори е била обида към самата игра. Други пък я наричат "предложението на ирландеца" и го отхвърлят като ненужно.
Освен че мнозина не са впечатлени, някои даже смятат наказанието за твърде тежко. Но футболът се променя през следващите години. Мачовете стават по-бързи, динамични и включват повече физически сблъсъци. Тогава събитията на терена вече налагат промяна.
Източник: iStock
Решаващ за такава се оказва мачът за Купата на Футболната асоциация между Нотс Каунти и Стоук Сити, който разкрива очевиден недостатък в правилата на играта. Защитник хваща топката с ръка на голлинията, за да предотврати отбелязването му - нарушение, за което е отреден пряк свободен удар за противника. Всички футболисти от Нотс Каунти просто стоят рамо до рамо на голлинията, блокирайки изцяло вратата. Стоук съответно не успяват да отбележат и губят мача. За много от зрителите на двубоя ситуацията не е била справедлива.
Точно този пример насочва отново вниманието към предложението на Маккръм. И тъй като противоречивите нарушения продължават да влияят на резултатите, лидерите във футбола постепенно признават необходимостта от начин за наказване на груби нарушения. Така, през 1891 г. дузпата става част от правилата на футбола. И идеята, която до неотдавна е била осмивана, се превръща в една от определящите характеристики на футбола.
Интересно е, че първоначално нововъведеното наказание е било по-различно от дузпите, които познаваме днес. На терена не е имало отбелязана бяла точка и играчите е можело да поставят топката където и да е по мислената линия на 11-те метра от вратата, преди да изпълнят удара си, пише BBC.
Сега, повече от 130 години по-късно, идеята на Маккръм носи един от най-емоционално наситените и напрегнати моменти във футбола. Правнукът на ирландеца - писателя Робърт Маккръм, описва дузпата като "самостоятелен момент на завладяващ ужас... сякаш самото време е спряло". А историята помни редица изпълнения на дузпи, които са създали едни от най-незабравимите моменти във футбола.
