"Убийците на цветната луна" на Мартин Скорсезе с Леонардо ди Каприо и Лили Гладстоун - какво да очакваме от филма по истинска история

Мартин Скорсезе прави филми-шедьоври. Така смятат хората и подобни са и повечето отзиви за последния му филм. Нали все пак говорим за един от титани в Холивуд, режисьорът на "Шофьор на такси", "Казино" и "Добри момчета".

"Убийците на цветната луна" всъщност съвсем не е лош филм..., ако човек е американец, прехвърлил средната възраст с любов в сърцето към старите уестърни и тайна симпатия към Доналд Тръмп.

Затова и от такава гледна точка няма как да поднесеш история за убийствата на десетки индианци от американци, които се опитват да се домогнат до богатствата им, натрупани от петрола в земите им, на всеки.

Точно това е и генералният проблем на филма на Скорсезе - той тръгва с амбицията да реабилитира използваните и убити осейджи, но всичко това е се случва през "белия" поглед на Ърнест Бъркхарт, героят на Леонардо ди Каприо.

Източник: Форум Филм България

Историята накратко: Ърнест се връща в Оклахома, след като е бил на фронта на Първата световна война в Европа. Обича пиенето, хазарта, жените и "паричките", както сам се изразява. Там вуйчо му Уилям Хейл го взима под крилото си, защото и без това е местният големец, уважаван и от своите, и от индианците.

Убеждава го да се ожени за осейджи индианка, за да може да сложи ръка на парите на племето, след което го включва и в цялостния си план за постепенно унищожаване на осейджите, чиито пари би могъл да присвои Хейл. Следва разследване от новосъздаденото от Дж. Едгар Хувър ФБР.

Източник: Форум Филм България

Болезнена, но интересна история, която дава богата почва за действие на Скорсезе. Ако целта му наистина е да покаже несправедливостите, изтърпени от коренното население на Америка, той можеше да покаже тяхната гледна точка.

Нещата щяха да стоят много по-различно, ако централната линия за убийствата в семейството на Моли Бъркхарт - индианка осейджи, която губи трите си сестри (едната е отровена, втората - застреляна, а домът на третата - взривен), беше разказана през погледа на Моли.

Източник: Форум Филм България

Още повече че режисьорът разполага с брилянтната Лили Гладстоун, която изпълва ролята си до краен предел и успява да предаде повече само с поглед или мълчание, отколкото Ди Каприо и Де Ниро заедно.

Източник: Форум Филм България

Да, любимците на Скорсезе са и в този негов филм. И, честно казано, вече е малко досадно да ги гледаме в роли, в каквито вече сме ги виждали. Робърт де Ниро като Уилям Хейл - властен и коварен мъж, изобретил плана за бавното избиване на осейджите, не показва нищо повече от това, в което го гледаме вече няколко десетилетия.

Източник: Форум Филм България

Леонардо ди Каприо съвсем не е лош актьор. И ако беше останал в първоначалната роля, за която е смятан в "Убийците на цветната луна" - тази на агента на ФБР Том Уайт, може би щеше да запази повече достойнството си. Защото неговият Ърнест Бъркхарт е мекушав, глупав и податлив на пороците си мъж, който дори не успява да защити от ноктите на вуйчо си жената, която обича.

Източник: Форум Филм България

Джеси Племънс е Том Уайт

Но това всъщност не е проблем на ди Каприо - проблемът е, че Скорсезе е решил безличен и безинтересен герой, който не претърпява никаква трансформация в рамките на този три часа и половина дълъг филм, да изнесе цялото действие на гърба си. Защо - нямаме обяснение.

Източник: Форум Филм България

Скорсезе с ди Каприо

Финалните минути на "Убийците на цветната луна", в които развоят на историята е разказан под формата на радиотеатър, спонсориран от Lucky Strike, стоят нелепо и необосновано. И със сигурност обидно за всеки наследник на индианците осейджи, който е очаквал болезнената история на народа му да получи справедливо представяне. Защото за пореден път виждаме разказ от гледната точка на доминиращата култура, която няма как да погледне през очите на малцинствата, които е експлоатирала.

"Убийците на цветната луна" е по кината от 20 октомври.